Жени Заимова (Спасението е в спастрените ни приятелства I)

Жени Заимова (22.03.1917 – 11.01.2005) е живяла в Италия (1947-1956) и в САЩ (1957-1993), след това се завръща окончателно в родината. Поетеса на 20 век с живот – истинска сага. Жена, която е познала най-големите злощастия, но нито за миг не е загуби-ла вярата си, достойнството си и човечността… Прокудена, тя е участвала в дейността на българите в странство с невероятен вътрешен порив и артистично изящество. Член на Световната асоциация на поетите, почетен член на Международната поетична академия в Кембридж, три награди за поезия в Калифорния (златен медал – 1985 и 1988, сребърен – 1989). Нейни стихотворения са преведени на 17 езика.

Издадени книги – на български:
Песни разпилени (1971),
Щъркели (1972),
Мартеници (1978),
Тракийско злато (1981),
Прокудената (1990),
Отвъд океана (1995),
Песен недопята (1997),
Безкрайна броеница (2001),
177 сонети (2002),
Броеницата продължава (2003);
на италиански: Писма до Корадо Алваро (1956);
на английски: Тъмната звезда (1985);
на български и френски: Избрани стихове (2000).

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.