Чужденка (Спасението е в спастрените ни приятелства I)

Защо си ме, майко, тъй чужда родила?
Та вечно да бродя сама по света…
Не знам да се моля и търся закрила –
минавам край всичко с присвити уста.

Любов във сърцето дълбоко съм скрила,
с икона за вечност в разбита душа.
Звездите в небето са мойте кандила;
и вяра в изкуство бе мойта съдба.

И падах, и ставах с изгубени сили,
във свят на измама, без близка душа.
И ето накрая със мен са се свили –
нападали в есен – все сухи листа.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.