Снегът в нощта (Спасението е в спастрените ни приятелства I)

Снегът в нощта се сипе като цвят.
Едва мъждукат жълтите фенери.
А ний вървим, вървим из този свят,
в греха на вечно същите химери.

Вървим сами с разкъсани сърца
и със души от скръб изпепелени.
Безжизнени са нашите лица
и всичките надежди – разпилени.

Бездомни сме и скитници сега…
Вървим и търсим нещо неотменно…
А все така над нас вали снега
и пада нощ, бездушна и студена.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.