RSSС мойте песни разпилени
тръгвам… Няма да се върна!
Аз не падам на колени…
Тук са палмите в небето –
мойте свещи, наредени
в най-смирената молитва,
вечно прави – устремени.
Нощем сън ще ги разпитва,
денем – слънцето, морето.
Колко сладост разтопена
скрих със вятъра в полето?
И отивам си студена,
с мойте бисери в морето.
Синята Икономика
