Вечната (Спасението е в спастрените ни приятелства I)

Не зови,
каторжник безгрешен –
на сляпа безцветност,
без път, без лъчи.

Не плачи,
сърцето ми лудо
разсипваше багри
за празни очи.

Не тъжи,
нощта ме приканва
с гальовна самотност
и в сън без лъжи.

Мъртъвци…
Аз пак си отивам.
Челата ви кичех
със живи венци.

Подобни творби

• Свети Архангел Рафаил
• Басни прекрасни
• След всичкото, което минах (Спасението е в спастрените ни приятелства I)
• Кротко ясен месечко залива (Спасението е в спастрените ни приятелства I)
• Омагьосана ръка (Спасението е в спастрените ни приятелства I)