Не зови,
каторжник безгрешен –
на сляпа безцветност,
без път, без лъчи.
Не плачи,
сърцето ми лудо
разсипваше багри
за празни очи.
Не тъжи,
нощта ме приканва
с гальовна самотност
и в сън без лъжи.
Мъртъвци…
Аз пак си отивам.
Челата ви кичех
със живи венци.