Вечната (Спасението е в спастрените ни приятелства I)

Не зови,
каторжник безгрешен –
на сляпа безцветност,
без път, без лъчи.

Не плачи,
сърцето ми лудо
разсипваше багри
за празни очи.

Не тъжи,
нощта ме приканва
с гальовна самотност
и в сън без лъжи.

Мъртъвци…
Аз пак си отивам.
Челата ви кичех
със живи венци.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.