С дива лудост в океана (Спасението е в спастрените ни приятелства I)

С дива лудост в океана
хвърлих пръстена венчален.
Там, във бездните, остана
скрито да гори запален.

Таз огромна мъченица,
с тайна, векове вдълбана,
скрита в синя плащаница
със настръхнали волани,

без да спира, ще разправя
как аз гледах, закована,
във водите до забрава,
с обичта и мойта рана…

И не бях ли аз самата
някак горда и велика?
Гледах право във съдбата,
без да плача, без да викам.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.