Ноктюрно (Спасението е в спастрените ни приятелства I)

Като песен еднозвучна
гасне тихо вечерта.
Аз вървя…
Над мене падат сън и вятър, и листа.

Сякаш с топли длани
мракът ме прегръща и гори
и в косите ми заплетен,
шепне: чакай, стой, запри!

Спри се в тази нощ безлунна,
остани за миг при мен,
утре аз ще бъда мъртъв –
горд пурпурношлемен ден.

Сякаш с топли длани
мракът ме прегръща в вечерта.
Аз вървя…
Над мене падат сън и вятър, и листа.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.