RSSТъмна нощ коси разплита…
Где е звездното небе?
В черни облаци през сито
мойта песен се изле…
И сърцето ми се пита
денем, нощем, всеки миг…
Где са конските копита?
Где е вятъра с камшик?
Где са нощите гальовни?
Где са бързите води?
В мойте извори синовни
колко песен се роди!
Със корони от цветчета,
в полет, в приказна игра,
где сте, сребърни звънчета,
песен, слънце, небеса?
Всичко там при теб остана…
Мойта обич не разбра.
Смъртно бледа, тук ме гледа
вкаменена самота.
