Тъмна нощ коси разплита (Спасението е в спастрените ни приятелства I)

Тъмна нощ коси разплита…
Где е звездното небе?
В черни облаци през сито
мойта песен се изле…

И сърцето ми се пита
денем, нощем, всеки миг…
Где са конските копита?
Где е вятъра с камшик?

Где са нощите гальовни?
Где са бързите води?
В мойте извори синовни
колко песен се роди!

Със корони от цветчета,
в полет, в приказна игра,
где сте, сребърни звънчета,
песен, слънце, небеса?

Всичко там при теб остана…
Мойта обич не разбра.
Смъртно бледа, тук ме гледа
вкаменена самота.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.