Дунавска русалка (Спасението е в спастрените ни приятелства I)

Ermione във гората
в чуден сън неуловим
бях просмукала в душата.
Там, по улиците в Рим,

по челото чисто, светло,
като мрамор без бразда,
как се спущаше все весел
през косите ми дъжда.

Даже, даже в деколтето
влизаше дъжда засмен.
Все с La piogga nell pinetto
дишаше дъжда във мен.

Дунавска русалка дива.
В моя сън новороден
и водата бе щастлива,
а D’Annunzio удивен.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.