Омагьосана ръка (Спасението е в спастрените ни приятелства I)

С кръв във всяка своя гънка
тоз Ню Йорк, тъй гневно горк,
спрял е с вятъра навънка.
Тук е Музата с възторг.
С арфа във ръката тънка
звънка, звънка, звънка, звънка…

Как е с мен неразделима…
Във разискрено небе
със душа неутолима,
като в чудо завърте
съкровено поверими
рими, рими, рими, рими…

Всичко в песен тука диша…
Как ти още не разбра?
Стегнал си ме във каиша.
С омагьосана ръка,
скрита в мойта дупка миша,
пиша, пиша, пиша, пиша…

Где си, малък дявол грешен,
още в тъмната гора?
Тук в ресниците раздрешен,
като утринна зора,
все си гостенина днешен.
Грешен, грешен, грешен, грешен

сън сънувам с рокля бела.
Все по приказния мост,
тук, в самотната постеля,
пак пристигаш като гост.
Слънцето ти е припело:
смело, смело, смело, смело

там, при щастието, спряло
с вечна стихотворна реч.
При облечената в бяло,
рицар пак, пристигаш с меч…
Боже, как съм побледняла…
Бяла, бяла, бяла, бяла…

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.