Кротко ясен месечко залива (Спасението е в спастрените ни приятелства I)

Кротко ясен месечко залива
моята постеля с мека светлина.
Но денят си още не отива…
С теб съм все тъй трепетно игрива
и ме гали нежна нощна тишина.

Сянка пада… Приближават вече
леките и плахи стъпки на съня,
който все ме носи надалече…
Ах, дано, дано ми не попречи
да съм с тебе още, както през деня.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.