След всичкото, което минах (Спасението е в спастрените ни приятелства I)

След всичкото, което минах,
аз пак съм най-щастливата жена.
Дали съм в райската градина
със хиляди безименни слънца?

Летя ли в колесница, без да спирам
с крилат и непобедим жребец,
и песенни гирлянди ли разстилам?
Или пък просто бях един мъртвец,

но днес възкръснах с вдъхновена сила
и Бог ме осени да съм творец?
О, ето че сега със теб разбирам,
била съм цял живот беглец,

била съм все сама тъй вечно,
с платната на поет-гребец
в безкрая на пустинята далечна.
Но горестен си бил и ти ловец…

И златната ти птица, без пространство
с копнеж в душата ти лети.
Двамата, прокудени във странство…
Да забравим всичките беди!…

Висота душите ни издига…
Дано стигнем нашите звезди:
моста златен в общата ни книга
да остане вечно да блести.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.