Барабанистът

Облечен целият във черно,
нарамил барабан,
загърбил своето достойнство,
забравил що е срам.
Тупаше ли, тупаше бедният човек,
в очите на всички беше той пелтек.

Дъждовните капки го валяха,
очите му от немотията сълзяха.
Очакваше някой ръка да му подаде,
някоя стотинка за хляб да му даде.
Но вместо помощ той получаваше обиди,
нямаше кой на съдбата да му завиди.
И пак тупаше ли…тупаше с надежда,
вярата не го напускаше, поне така изглежда.

Днес е празник, а той отново ще гладува,
от шума на барабана някой негодува.
Смеят му се и се подиграват,
със животът му шега си правят.
Мислят си, че му е забавно и търси внимание,
а за него това е препитание.
Ситият на гладният не вярва
и не разбира какво е страдание.

Със наведена глава си тръгна,
защото видя, че никой внимание
не му обърна…
Аз го гледах от прозореца и го съжалявах,
на смелостта му се възхищавах.
Дано на никой не се налага да стигне до там,
да скита гладен и да се бори със животът сам.
А на него дано му провърви, дано не тупа
на барабана си вечно за пари!!!

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.