Липсваш ми

Дълго време го отричах,
дълго време роли пред себе си играх,
но да се правя, че не ме интересуваш
вече няма как!?
Защо трябваше да заминеш на далеч,
за да разбера колко много знаеш ти за мен,
защо трябваше да го осъзная точно в този ден?

Липсваш ми…ето казах го на глас!!!
Чувствам празнина, защото няма те до мен
във този час!!!
Затворя ли очи-те виждам, как ме чакаш,
както правеше преди…
мислейки си аз за теб, очите ми се пълнят със сълзи.

Спомням си караниците с теб…
виковете, писъците…липсва ми, дори това време.
Как ми се иска сега-да ми се скараш,
да ти се разсърдя-да ме накараш!

Липсваш ми…липсва ми гласът ти,
допирът ти и милите думи, с които галеше слухът ми…
Нощем името ти аз изричам
и още много, много те обичам!!!

04.12.2011 г.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.