Реч на Бианка Джагър при връчване на Награда за цялостен житейски принос (5)

Реч на Бианка Джагър при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.2004г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Някои от вас може би ще си кажат, че няма никаква връзка между тези три истории – бежанците в Хондурас, сериозно болни  деца от Босна и жителите на джунглите в Еквадор, чиито живот е изложен на риск.

Това са истории на хора, които са забравени, които не могат да стигнат до медиите, не могат да лобират пред представители на правителството, конгресмени, членове на парламента или на международни организации, борещи се за права и справедливост. Гласът им рядко се чува. Те са членове на най-уязвимите слоеве от обществото – жени, деца, коренни жители, жертви на сексуално насилие, дискриминация, масови изнасилвания, потисничество, несправедливост, етническо прочистване. Сега разбирате защото съм се посветила на това да говоря от тяхно име – връзката, която обединява всички проблеми, срещу които съм се борила, е Свобода, Равенство и Справедливост за всички.

Но за всяка жертва на потисничество, която успеем да спасим, има стотици, чиито имена никога няма да научим. За всяко дете, за всеки Мохамед, който успеем да спасим, има милиони, които умират в неизвестност и никой не го е грижа за техните имена и живот.

Хората често ме питат защо се ангажирам с толкова много проблеми и каузи и защо поемам толкова големи рискове, докато го правя. С всички проблеми, пред които сме изправени днес, за мен въпросът по-скоро е мога ли да си позволя да не се ангажирам – КАК МОЖЕМ ДА ЖИВЕЕМ СЪС СЕБЕ СИ, КОГАТО ПОЗВОЛЯВАМЕ ТОЛКОВА МНОГО НЕВИННИ МЪЖЕ, ЖЕНИ И ДЕЦА ДА УМИРАТ ОКОЛО НАС!

Аз черпя вдъхновението си от един от най-великите и най-смелите американски лидери, Елеонор Рузвелт. Като първа дама след смъртта на съпруга си тя не говори за отделни каузи – не я помним и почитаме заради борбата й за повишаване на грамотността сред децата или за борбата й срещу глада. Помним я просто като борец за справедливост – жена, която знаеше, че невежество, нищета, насилие и страх не са отделни изолирани проблеми. Те всички са резултат от същото пренебрежение, от същото безразличие към света около нас.

Виждате ли, проблемът наистина идва от нас – затова и решението му също е в нас. Ето защо той няма граница, националност, пол, раса или социална класа.

За мен има значение това, че един милиард хора на тази Земя нямат достатъчно храна, въпреки че в други части на света има достатъчно храна и за тях.

За мен има значение това, че пропастта между богатите страни и бедните развиващи се държави става все по-широка и че днес в Америка пропастта между богати и бедни е по-дълбока, отколкото в която и да е друга развита държава на Земята.

Това не са мои проблеми – това са наши проблеми. Това са проблеми, които може и да не стигнат до медиите, но завладяват човечеството.

Всеки един може да направи нещо, за да допринесе за промяна. Намираме се на опасно кръстовище в човешката история. След обявената от Джордж Буш война срещу терора, човешките права и гражданските свободи са под заплаха, защото изглежда човешките права и гражданските свободи противоречат на сигурността. Решението на Международния съд бе пренебрегнато от решението на президента Буш и премиера Тони Блеър да започнат незаконна война срещу Ирак, използвайки концепцията на превантивния удар. През последните две години станахме свидетел на това как САЩ измъчва затворници в Афганистан, Ирак и залива Гуантанамо в явно нарушение на Женевската конвенция. Трябва да защитим нашите принципи и стойности, Човешките Права, Гражданските Свободи и върховенството на международния закон, ако не искаме нашият свят да потъне в хаос. Ако искаме да живеем в един мирен свят трябва да сме силни и да не се поддаваме на натиска. Гласът ни трябва да се чува, когато става дума за неща, надхвърлящи личния ни живот и влияещи върху страната ни и върху целия свят.

Ако моята история крие някаква поука, тя е, че ние не сме безпомощни пред тези проблеми. С малко кураж и отдаденост, всеки един от нас може да допринесе за промяната. Трябва да помните, че един единствен човек може да промени хода на историята.

Благодаря ви за вниманието – и късмет в изграждането на едно прекрасно бъдеще, в което всеки един от нас може да промени живота на многото хора по света, които без нашата грижа, състрадание и отдаденост биха били безпомощни и без надежда. Нека да изградим един по-добър свят за цялото човечество, а не само за малък брой привилегировани.

Получаването на тази награда ще засили още повече отдадеността ми на воденето на кампании за човешки права, граждански свободи и социална справедливост. Паричната част от наградата ще използвам за основаването на Фондация Бианка Джагър за човешки права.

Благодаря ви!

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.