Да посееш семенца мир

Статия: „Да посееш семенца мир там, където мирът изглежда невъзможен“ на Рейчъл Сайнър

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

20-годишният Махмуд Джабари е палестински фотограф и журналист, жител на град Хеброн, намиращ се на Западния бряг. Той вярва, че младите ще намерят начин за разрешаване на дългогодишния, сякаш изпаднал завинаги в застой конфликт между Израелските и Палестинските територии. Неговата надежда е малък остров сред море от съмнения, недоверие и безизходица.

В петък, 23.09.2011г., улиците на Рамала се изпълват с хиляди хора с очи, вперени в телевизионните екрани, предаващи палестинския лидер Махмуд Абас, който чете пред аплодираща го тълпа от дипломати в Ню Йорк писмо, изискващо официално признаване на Палестинската държава от страна на ООН.

Но почти веднага медиите изказват своя скептицизъм.

Вестник Таймс докладва, че международните сили, САЩ, Русия, Китай и ЕС, които през 2002г. формират четиристранна среща, която да разгледа Израелско-Палестинския въпрос, вече са съставили план за подновяване на преките преговори за мир между страните с цел да забавят гласуването по молбата на Палестина. Много лидери се притесняват, че налагането на вето ще доведе до нови вълни на насилие сред Палестинските територии и още повече ще изолира Израел от съседните арабски държави.

Оптимизмът допълнително бе охладен, когато Израелското правителство съобщи за плановете си да построи 1100 нови жилища в спорната територия край Йерусалим извън официалните граници на Израел от 1976г. В отвореното писмо на бившия израелски премиер Ехуд Олмерт до Ню Йорк Таймс се изказва съжаление, че двустранното споразумение изглежда все по-малко вероятно с продължаването на конфликта във времето и строителството на нови израелски градове по Западния бряг.

Преговорите на най-високо ниво изглежда са изпаднали в патова ситуация. Но сред обикновените хора множество организации работят за преодоляване на неравенството, враждебността и подклажданото в продължение на много поколения недоверие и предубеждения между палестинци и израелци.

Семенца мир е международен летен лагер в Мейн, който събира заедно младежи и възрастни лидери от различни краища на света, раздирани от конфликти, с цел те да усвоят умения за разрешаване на проблемни ситуации и да се научат на емпатия един към друг. През последните 18 години в него участват представители на Израел, Палестинските територии, Египет, Кипър, Южна Азия и Балканите. След като участниците се завърнат удома след летния лагер, в идеалния случай те запазват връзките си със Семенца мир, чрез различни регионални инициативи, в които прилагат знанията си за изграждане на диалог. Надеждата е, че участниците, наричани „семенца” сеят мир сред своите общности.

Махмуд Джабари посещава Международния лагер Семенца мир в Мейн преди пет години. Това събитие променя живота му.

Първоначално майката на Джабари го окуражава да кандидатства за участие в Семенца мир. По това време той вече е създал нещо като „списание”, както сам го нарича, на една от стените в училището, където учи. В това „списание” той споделя изрезки от новини, които отразяват както палестинската, така и израелската гледна точка към конфликта. Майка му, която говори иврит, му помага да превежда израелските новини. Училището не приема инициативата му, но както обяснява Джабари за Доузър, той се бори да защити правото си на свобода на словото.

“Винаги съм искал да чуя другата страна на историята,” казва той. Гледането на израелските новини е първата стъпка към това, но тя се оказва недостатъчна. Затова Джабари кандидатства за лагера на Семенца мир.

“За първи път се срещнах с връстници от Израел. Бях прочел много книги, опитвайки се да науча повече за историята на конфликта. Бях информиран благодарение на прочетеното”, споделя Джабари.

В началото на лагера Джабари усеща, че настоява за правотата на палестинската гледна точка. „Но с времето – това беше една от ползите от Семенца мир – открих, че те не са само войници, жители, управляващи танкове”, казва той. „Те бяха хора като мен. Имаме общи мечти. Видях хората по по-различен начин, в сравнение с образа, изграден от медиите.”

По време на лагера участниците са изправени пред предизвикателството да работят заедно над задачи, изискващи активен диалог и физически упражнения. Но Джабари и израелските участници в лагера отиват и по-далеч: те създават собствена вечерна „стая за преговори”, където се срещат преди да си легнат и разиграват чрез ролеви игри реални ситуации от своите родни места.

“Срещахме се вечер и говорехме. Опитвахме се да си се представим като лидери и да обсъждаме различни въпроси”, казва Джабари. „Водехме преговори – сигурно ще ни смеете – все едно наистина бяхме лидери. Разигравахме примерно ситуация със затворници и питахме какво би ни дал другият, за да ги освободим.”

По време на лагера Джабари постепенно развива емпатия към израелците. „Исках да почувствам техните истории. Имаше нещо важно, което изпускам. Опитвах се да слушам, да чувствам. Да си представя, че чувствам историята, която те ми разказват”, обяснява той.

Връщайки се в Хеброн след лагера, Джабари се опитва да сподели опита си със своите съседи, приятели и семейство. Както и може да се очаква, това не се оказва лесно.

“Семейството ми наистина ме подкрепя и това е много важно за мен. Връстниците ми и общността ми ме виждат като организатор. Но бях критикуван от учителите си, които вярваха, че правя нещо погрешно – че предавам националните интереси и права на Палестина”, казва Джабари.

“Някои хора ме гледат с лошо око, защото освен за нашата версия на нещата, аз говоря и за израелската. Но това ме прави още по-решителен. Винаги мислим, че ние сме прави и гледаме на другата страна по нечовешки начин. Учителите изпълват учениците с омраза към другите”, споделя той.

Джабари търси начин да използва новооткритото си разбиране за „другата гледна точка” и поддържа контакт със своите приятели от Израел, с които се запознава по време на лагера. Иска му се да има повече възможности, предоставени от Семенца мир или други организации, за продължаване на диалога, започнал по време на лагера.

Джабари е реалист относно потенциалните ползи от Семенца мир, които според него са по-полезни за стимулирането на социални и икономически промени сред обикновените хора, а не толкова на политически реформи. Но именно тези „общи усилия”, както ги нарича, според Джабари могат да станат източник на истинската промяна – ако израелци и палестинци се научат да работят заедно.

Мнението на Джабари за предложението на Абас пред ООН също е стряскащо реалистично:

„Колкото и да заслужаваме да имаме същите права като всяка друга нация по света, не съм съгласен с представеното искане”, казва той. „Трябва да постигнем споразумение с Израел вместо да се молим на ООН”, обяснява Джабари. Точно към това се стреми и Четворката: директни преговори между Израелски и Палестински лидери.

“Но молбата е отправена мирно и е стъпка към мира. Затова трябва да гледаме на нея, като на възможност за продължаване на преговорите”, заключва Джабари.

Това, което му предстои сега, е преместване във Върмонт, където ще учи комуникации в колежа Чамплейн. Джабари насърчава участието на младежите в социалните промени и разрешаването на конфликтите, както и възможностите за активизъм в сферата на журналистиката. Той пише за идеята за Палестинска държава и в собствената си интернет страница Lens for Change.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged . Bookmark the permalink.

Comments are closed.