Петте правила на щастието

Лесно можем да разпознаем кога сме щастливи и със сигурност няма нужда някой да ни казва кога се чувстваме нещастни. Но знаем ли наистина какво точно ни кара да се чувстваме щастливи?

Трябва да осъзнаем, че това, което прави нас щастливи, би могло да прави други нещастни. Има хора, които поради чувство за вина, усещане, че не заслужават това, което имат или страх, че могат да загубят, са нещастни дори когато би трябвало да са щастливи.

Трудно бихме измерили щастието, ако в центъра на въпроса поставим притежанията. На практика, те са субективен фактор, който в повечето случаи се оказва фалшив критерий за щастие. Затова, ще се насочим към философия, която до голяма степен изключва материалната съставка на щастието, а вместо нея се съсредоточава върху личния избор на поведение. Или – с други думи – върху избора ни на вътрешна и външна реакция на заобикалящия ни свят.

Въз основа на тази философия можем да изведем пет прости правила, които дори да не ни донесат пълно щастие, със сигурност ще ни посочат по-устойчив път към него.

И така, накратко тази философия гласи следното: да се наслаждаваме на нещата, които харесваме; да  променяме или избягваме нещата, които не харесваме и да приемем нещата, които нито можем да променим, нито можем да избегнем.

С помощта на тази философия, ще успеем да си дадем ясна сметка кои са всъщност нещата, които представляват „проблем” в нашия живот, а след като сме разпознали проблемите, ще можем много по-лесно да намерим решения за повечето от тях.

Първо правило: Наслаждавайте се на това, което харесвате.

На пръв поглед, това изглежда много просто.  Отначало може би ще си кажете: „Това е нелепо.  Разбира се, че ако харесвам нещо, ще му се наслаждавам”. Но ако се позамислите малко повече, ще откриете, че има много неща покрай вас, които харесвате, но не им се наслаждавате. Защо става така? През повечето време човек оставя ежедневните грижи да завладеят ума му до такава степен, че той лека-полека губи момента „сега”. Каквото и да прави, той рядко присъства с ума си в настоящия момент, а най-често при всичките си занимания (дори тези за лично удоволствие) мислено е зает, обременен с бъдещи планове, предстоящи задължения и поети отговорности: т.е. все неща, които не се случват на практика сега, а би трябвало да се случат или ще се случат в някой друг момент. В най-лекия случай подобен навик ни кара да живеем с усещането „нямам време”, а в най-тежкия: натрупва в нас чувство за вина („не ми стига времето”) и така без да се усетим преминаваме на режим „бързи обороти”. В един такъв напрегнат и забързан режим на ума, вече няма значение, дали обективно имаме или нямаме време за нещата, които харесваме. Ние просто спираме да им се наслаждаваме и дори често едно по едно да се отказваме от тях.

Например, обожавате да се разхождате из паркове, на чист въздух, но просто „нямате време” и след такава разходка бихте съжалявали, че сте „пропилели” деня си, „без да свършите нищо”. Напротив – именно такива малки неща, които харесваме и ни правят щастливи, не трябва да пропускаме. Една малка разходка би ви помогнала да подредите ума си, да се заредите с положителна енергия и след това да работите по-ползотворно отпреди.

Второ правило: Избягвайте нещата, които не харесвате.

Второто правило също изглежда много просто, но всъщност не е. Когато се вгледаме в собствения си живот или пък в този на нашите познати, ще забележим, че има поне десетина неща, за които вечно се оплакваме и които не харесваме, но въпреки това оставяме да присъстват в живота ни. Тук не става въпрос за изграждане на навик да бягаш от всичко неприятно, а за разумен подбор и избор на това, което допускаш да влияе на живота ти и в което влагаш своята енергия и внимание. „Не мога да напусна. Трябва да работя там, защото ми трябват пари” или „Не понасям отношението на някого, но си мълча, защото нямам друг избор”. Наистина, много причини могат да се измислят, за да си останем заобиколени от неща, които не харесваме или в ситуации, които ни потискат. Основният мотив, стоящ зад тези причини, е грешното убеждение, че „нямаме избор” и лошият навик да го затвърждаваме у себе си.

Избутайте настрана всички потискащи ви неща, които в крайна сметка могат да бъдат избегнати, тъй като те ограбват цялата ви жизнена енергия. Търсете и се концентрирайте само върху това, което е в хармония с вас, което ви носи спокойствие и удовлетворение. Намерите ли го – всичко ще започне да се подрежда от само себе си.

Трето правило: Променете нещата, които не харесвате и не можете да избегнете.

Има неща, които не ни харесват, но няма как да избегнем. Често това се дължи на външни обективни фактори или пък на силни вътрешни страхове. Един от основните страхове, който ни парализира пред избора за промяна, е този от загубата на сигурността. Сигурността на старото, макар и лошо, често се предпочита пред несигурността на неизвестното добро. С други думи, спъва ни страхът от неизвестността и стремежът нещата да остават такива, каквито ги познаваме и каквито сме свикнали с тях. За да направим, обаче, каквато и да е крачка към решение на проблемите си, трябва първо да надмогнем тези кратковременни, а понякога и дребни причини, които ни пречат да предприемем нужните действия към промяна. Например, да започнем да търсим нова работа, която повече би ни харесала или да сменим компанията, с която излизаме. Хубавите неща понякога изискват поемане на рискове, но не такива, които ни поставят в огромни опасности, а после ни връщат като махало под натиска на уплахата в старите „познати” води. Нужни са ни малки и умерени, ежедневни стъпки, които да ни отведат до една добра, устойчива и конструктивна промяна. Еволюцията е едно доказателство за ползата от правене на промени – бавно, внимателно, но непрестанно.

Четвърто правило: Приемете нещата, които не харесвате, не можете да избегнете и не можете да промените.

Тук вече има малка уловка. Как можем да приемем нещо, което не харесваме? Как ще приемем нещо, което е „неприемливо” за нас? Как ще приемем ситуация, която не ни прави щастлив/а? Как ще приемем човек, с когото не се чувстваме добре? Има неща извън нашата власт. Нужно ли е да се ядосваме за нещо, което действително не можем да променим? Едва ли. Може би единственият въпрос, върху който трябва да размишляваме по-дълго в такива ситуации, е „наистина ли не можем да ги променим”, т.е. да се научим да разграничаваме между възможното и невъзможното за нас. Животът все пак понякога ни сервира „изненади” пред свършен факт и единственият начин да неутрализираме техния неприятен и негативен характер е да се научим да ги приемаме и да живеем с тях. Но за да приемем едно нещо, трябва преди всичко да ни е ясно какво е то, тоест трябва да си зададем въпроса защо и как то е попаднало в нашия живот, да се опитаме да извлечем урок от положението си. Поуката и приемането вървят ръка за ръка, тъй като можем да приемем само това, което разбираме.

Пето правило: Приемате нещо, като първо промените отношението си към него.

КлючПоложителното или отрицателното ни отношение към всеки предмет, обект, ситуация или човек покрай нас е следствие на гледната ни точка. Всичко е относително и зависи от човека, който го преживява. Всичко зависи от наблюдаващия. Животът не е нито добър, нито лош. Животът е просто такъв, какъвто е. Различните хора могат да извлекат различни неща от една и съща ситуация. Затова е важно да разберем, че можем да променяме реалността покрай себе си и на практика го правим – съзнателно или несъзнателно. Ние можем да променим влиянието на нещата покрай нас, просто като променим гледната си точка за тях. Вече поизтърканата метафора за полу-пълната или полу-празната чаша олицетворява именно това правило. Това, което може би не е още ясно на всички ни в тази метафора е следното: полу-пълната чаша олицетворява нашата будност и находчивост, не просто гол оптимизъм, да съзираме възможностите ни за изход и щастие и в най-неясните и неблагоприятни условия, обратното – полу-празната чаша е нашата слепота за тези възможности. А как можем да забележим нещо, което не е видимо ясно, освен като променим ъгъла, от който гледаме на него?

Колкото лесно, обаче, толкова и трудно!

Мнението и гледната ни точка са част от нашия ум. Само ако придобием самоконтрол над ума си, ще придобием и контрол над мнението и гледната си точка.

Използвайки тези пет правила, скоро откриваме, че сме на правилния път към щастието. Започваме да разбираме защо хората са нещастни. След време откриваме, че щастието е преобладаващото и естествено състояние на ума ни. Така с времето придобиваме нови умения и предприемаме нови мерки за справяне с лошото настроение, тъй като осъзнаваме, че има начин с лекота да се свържем с положителни и градивни емоции.

Разбира се, непрестанно щастие не е възможно и всъщност не е желателно състояние. Според принципа на ритъма, винаги ще има приливи и отливи и няма начин да се избегне това. Във всеки случай, обаче, можем да се постараем приливите ни да са по-високи, а спадовете ни – по-незначителни.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.