Ревност

Пуста ревност остави ме,
моля ти се, не изричай мойто име,
защото всеки път, когато ме повикаш,
само глупости да върша ме подтикваш.

Защо толкова често ме посещаваш,
само лоши съвети ми даваш.
Не се обиждай, но за приятелка не ставаш,
не се опитвай, че си права да ме убеждаваш.

Но въпреки всичко пак до мен те допускам,
веселите моменти от живота си така изпускам.
Теб не те интересува, че страдам…
всеки път повече боли,
защото от по-високо падам!

Когато си тръгнеш ме оставяш на парчета
разбита,
душата ми от теб е наполовината изпита.
И тъкмо когато парченцата събера
и забравя за теб,
ти отново идваш с нова сила,
моя ревност, мой враг заклет!!!

13.02.2012

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.