Реч на Раул Монтенегро при връчване на Награда за цялостен житейски принос (1)

Реч на Раул Монтенегро при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 8.12.2004г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Почитаеми гости, скъпи приятели,

Според племето Мбая, което срещнах в тропическите гори на Куня Пиру, проблемите и решенията живеят в различни държави. Предизвикателството пред нас е да ги съберем заедно. От моя лична гледна точка, човешкият род пренебрегва очевидни решения и създава все повече очевидни проблеми. Защо? Един възможен отговор е неспособността ни да разчитаме природата и обществото. Можем да четем книги, но не можем да разчетем природата или себе си. Неграмотни сме, въпреки че имаме дипломи, следдипломна квалификация и интернет.

Хората са се развили като вид преди 160 000 години. Откритията и изобретенията са зависели от способностите на мозъка ни. Човешкият неокортекс е позволявал получаването и обработката на невероятен обем информация. Преди нас, повечето живи организми са имали само вродени модели на поведение и ограничен капацитет за обработка на непрекъснатите потоци външна информация. Сред живите организми подобна липса на културни вариации е била много удобна за оцеляването на екосистемите. Повтарящите се модели на поведение водели до това, че всеки вид ставал по-предвидим от гледна точка на екологията. Хомосапиенс, напротив, съхранявал удивително количество информация и я предавал на следващите няколко поколения. В тази гъвкава екологична ниша, поведението ни станало по-непредвидимо – за нещастие на екосистемите. Как може да се обедини нашият непредвидим вид с предвидимите такива? В продължение на поне 150 000 години нашата непредвидимост не представлявала проблем. Малки популации от ловци и събирачи и слаб достъп до източници на енергия – това намалявало влиянието ни върху околната среда. Но преди 5 до 10 хиляди години нещо се променило. В девет различни култури и места сме измислили кратката хранителна верига и сме я нарекли земеделие. За първи път в човешката история малкото количество енергия, използвано за засяване и събиране на реколтата водело до огромни количества хранителни вещества и химическа енергия. В следствие на излишъка на продукти, първата зелена революция била последвана от първата градска революция. В същото време стотици коренни племена по цял свят продължавали да живеят, използвайки дълга хранителна верига. През последните 5 до 10 хиляди години двете стратегии се сблъскали. Тази тиха битка продължава и днес, невидима и нечута от повечето хора.

Стратегията на късата верига се нуждае от обезлесени пространства и изключително малко биоразнообразие, всъщност само от един вид. Дългата хранителна верига изисква съхраняване на природните екосистеми, чрез голямо биоразнообразие. За съжаление в момента стратегиите на късата верига печелят. Земеделието, дори и органичното, действа по същия начин като минодобива. Резултатите не съответстват на входящите ресурси. Още от миналия век знаем, че само природните екосистеми могат да създават почва, да регулират притока на питейна вода и да поддържат съществуващия климат. Без природните екосистеми и техните естествени процеси не може да има стабилна околна среда. Трагедията на този сблъсък се състои в това, че обществото, независимо дали е капиталистическо или социалистическо, го пренебрегва. Тихо убиваме коренни племена и неродени бъдещи поколения, като използваме само стратегии на късата верига. Хората, използващи дълга хранителна верига също са изправени пред криза в краткосрочен план, докато разчитащите на късата верига прехвърлят своите екологичи проблеми (и страданието) към следващите поколения.

Единственият начин да оцелеем, е като осъзнаем съществуването на този сблъсък и реагираме като граждани, изследователи или президенти. За всяка природна екосистема по света съществува само едно решение – поддържане на съотношение 50:50 между повърхността, покрита с естествени екосистеми и тази, използвана за земеделие. За съжаление в повечето биогеографски региони това не е така. Има места, където цели екосистеми са били заменени с посеви или пасища. Това е един от основните проблеми пред човечеството. Разрушаваме безценни ресурси и отнемаме на бъдещите поколения възможността да оцелеят. Богатите могат да отидат да живеят другаде, когато настъпят трудни времена, но бедните нямат друг избор освен да останат в опустошените си земи. Когато земята спре да дава плодове, бедните загиват първи.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.