Граници – Велико Търново

„Граници“

Разглеждайки границата като : „линия, преграда между две явления“ установяваме, че това са материалното и духовното, които в нашия случай се сливат във визуално. А именно чрез него ние започваме да си задаваме въпроси, които ни развиват като общество. Защо границата ни плаши толкова, защо въобще я има и дали ние не я създаваме? Дали това не е границата която създава ограничения?

Избраното пространство е част от Факултета по изобразително изкуство на ВТУ – гр. Велико Търново.

                      

Всеки който трябваше да мине от там изпитваше леки притеснения. Замисляха се: Сега да стъпя или не ? Да я прескоча и да продължа или…. ? А може би да вървя само по нея ?  Какво да правя?

Много от минаващите споделиха интересни асоциации които правеха, когато виждаха инсталацията. Някои казваха, че тази хартия им напомня за фактури които издават за плащане на ток, вода и др. И че няма да стъпят тъй като това за тях бил негативен спомен. Други пък казваха, че така хабим хартията вместо да рисуваме на нея. Някои решиха, че трябва да се ходи само по нея като по „червено килимче“. А други през това време негодуваха, защото нямало да могат да избършат стълбите. И така след кратко време инсталацията от бяла хартия се премести и стана обект на изкуство чрез действията на хората. Но и показа границата между пространство и  човек. Дори да изхвърлим изкуството на боклука не означава, че то ще спре да съществува, а напротив то открива нови пространства.
Всичко което се случи по време на инсталацията беше едно изследване на реакциите на хората. Единствено чрез тях разбирам, че има надежда. Представете си, че никой не беше реагирал или задал въпроси. Тогава щеше да е страшно, защото щяхме да сме едно безразлично общество.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.