Швейцария – обединена и разделена

На 01.08.2011 Швейцарската конфедерация направи 720 години. Както всяка друга година и този път най-големият им празник беше отбелязан с множество зари и безкрайни пиршества, от които блика неподправена швейцарската гордост. През 1291 г. на поляната Рютли, високо над Фирвалдщетрзее (в превод езерото между четирите горски, планински области – долуизброените три и Люцерн), се събират представителите на трите, тогава още области, а сега кантони, Швитц (международното име на Швейцария идва точно от името на този кантон, самите швейцарци се наричат обаче Конфедерация Хелветика), Ури и Унтервалден и дават клетва за вечно братство и нерушим съюз, която вече над 700 години се спазва неизменно.

Едно велико демократично събрание в името на свободата, довело до едно действие на безподобно обединение, написало история. Тези три кантона се намират сега в сърцето на Швейцария. И до ден днешен там най-добре се усеща духът на конфедерацията. От това сърце Швейцария постепенно започва да се разраства, докато достига едва преди няма и 200 години, през 1815, сегашните си граници. Докато немските кантони се обединяват сравнително бързо и доброволно в името на общото благо, то това далеч не е така с френските и особено с италианския кантон Тичино. Те се присъединяват (или биват присъединени) едва преди малко повече от 200 години. Това, което навън изглежда и се преподава като обединение, не е само обединение, а частично насилствено завладяване. Конфедерацията може да е символ на мира, неутралитета и единството, но това единство е постигнато с оръжие, войни, целенасочена политика, насилие и разделение. Швейцария е страната на противоречията.

Но кои са тези противоречия и в какво се коренят? Ако погледнем картата на конфедерацията и забележим къде точно се намира тя, много бързо можем да се досетим. Алпийците, както и всички други планинци, са много горди и свободолюбиви хора и не се дават да бъдат поробени. В обединението си обаче кантоните далеч не търсят само взаимопомощ, спасение, независимост и свобода от общия враг в лицето на Хабсбургската империя. Обединението не е обявяване на мир, а обявяване на война с меч в ръка. Една война, която Швейцария води и досега. Врагът се сменя, но войната продължава, Швейцария и нейните интереси остават, а те са власт и желание за богатство. Това е и до ден днешен заложено в мисленото и действията на нейните граждани и е в основата на политиката на конфедерацията.

Ако погледнете картата, ще видите, че трите кантона-основатели лежат на северната страна на важните стратегически алпийски проходи. Още отрано те са били големите печеливши от търговията между Италия и Германия. Между севера и юга. Обединението им помага да продължат да печелят от митата в северната част на проходите. Но жаждата за алчност, както и друг път сме виждали в историята, идва с имането и яденето. Южната част на проходите далеч не е непривлекателна и носи също далеч не малко приходи на северно италианските провинции. А и ако има рай на земята, то този рай е не кое да е друго кътче, а именно Тичино, днешният италиански кантон на Швейцария, исторически и културно погледнато, обаче, част от Италия. Мекият климат и плодородието, речните и езерни търговски пътища и най-вече големите проходи правят тази област първа цел на швейцарската завоевателна политика. Долината, която води към проходите, северно от голямото езеро (Лаго Маджоре) се разделя северно от Белинцона на три. Трите долини водят към трите най-важни прохода. В града се намира едно от най-внушителните военни укрепителни съоръжения, което охранява проходите и може да се види и до ден днешен. То е най-непосредственият символ на швейцарската военна и завоевателна действителност.

Но да оставим историята и политиката настрана и да погледнем към днешна Швейцария. Какви противоречия можем да открием в нея и може ли тази страна да е образец за подражание за нас? Колко често сме горди от сравнения от вида на: „България, Швейцария на Балканите“! А дали трябва? Дали това е идеалът, който трябва да гоним? Нима Швейцария е успяла да постигне това голямо обединение, което търсим и ние („Съединението прави силата“) и което все не можем да намерим? Или зад него се крие едно жестоко разделение и не непременно пример за подражание? За мен лично едно е безспорно – Швейцария не е и не може да бъде пример за следване, прекалено раздвоена е тя и до ден днешен и не може да намери пътя си. Но пък от швейцарците можем да научим безкрайно много. Затова си заслужава да погледнем към противоречията на конфедерацията:

1. Модел за ЕС, но и троянски кон за цяла Европа. Швейцария не е държава. Няма нищо общо с държава. Швейцария е конфедерация. Можем да я сравним с ЕС и тя донякъде е и модел за ЕС, но и пълна негова противоположност. Но колкото ЕС е държава, толкова и Конфедерация Хелветика е държава. Макар в Швейцария да има „само“ четири официални езика – немски, френски, италиански и ретро-романски, то всъщност всяка долина си има собствен говор и жителите от различните части често не могат въобще да се разберат помежду си. И също както и в ЕС не всеки знае всичките официални езици, така и там. Поне всеки един конфедерален служител, било то полицай, пожарникар, пощальон или контрольор във влака говори със сигурност поне немски, френски, италиански и английски. Швейцария се състои от 26 кантона, почти толкова, колкото държави има в ЕС. Някои от тях също са съюзи, като Граубюнден (сивият съюз) например. Този кантон не само е съюз на три кантона, но всеки един от тези три е съюз от отделни долини, във всяка от които говорят различен местен диалект на изкуствено създадения четвърти официален език на Швейцария – ретро-романския, когото местните не признават и бойкотират. Швейцария няма президент или министър-председател, а седемчленен представителен съвет.

ЕС се гради на идеала „Единство в разнообразието“ и има в основата си помирението и прошката между европейските народи. Швейцария се гради на идеала „Съюз за взаимна изгода“ и има в основата си чисто икономически и политически интереси. Докато в ЕС свободното движение на хора е издигнато на висота, то в Швейцария това не е така. Дори собствените й граждани страдат от това. Често, който е завършил в  училище в един кантон, не може да отиде да следва в друг. Работещите понякога с учудване трябва да установят, че в съседния кантон важат не само напълно различни правила, но дори и други здравни и пенсионни застраховки.

Да не говорим пък за отношението към чуждите граждани – полицейски проверки на чужденците по улиците са ежедневие, а независимо от членството в Шенген, на и около границите доста често се проверява старателно. Преди известно време имаше народно запитване, дали българи и румънци да могат да пътуват в Швейцария с лични карти. Проучванията преди провеждането му показваха, че хората ще кажат едно ясно „Не“. А по улиците можеха да се видят плакати на омразата спрямо нашите две балкански страни – прекрасната червена Швейцария, нападната от два черни зловещи гарвана, които я разкъсват, символизиращи България и Румъния. Добре, че ЕС предупреди, че всички европейски държави и граждани трябва да бъдат третирани по един и същ начин извън съюза и затова ако швейцарците не гласуват с „Да“, ще бъде принуден да прекрати всички споразумения с Швейцария. Естествено това те не могат да си позволят и затова гласуваха с „Да“.

Ами чужденците, които живеят в конфедерацията? Как се отнасят с тях швейцарците? Как ги приемат? Ами никак. Гостуващи работници са необходими и добре дошли, но почти никога не им се дава правото да станат швейцарски граждани и биват „нежно“ наричани „segondos“ или „вторите“. Едно модерно класово общество.

Но да кажа и нещо хубаво, защото и хубавите неща нямат край. Отношението към туристите е безупречно. Карат те да заобичаш конфедерацията им и хората й и да искаш да ходиш отново и отново там. Глезят те като най-важен гост, независимо дали си богат арабски шейх с „Ферари“ или беден студент с раницата на гърба. Туристът е вдигнат на пиедестал и се удоволетворяват всичките му желания, каквото и да се случва. Освен това като турист човек получава и – забележете! – по-ниски цени. Например едномесечен билет за всички влакове, автобуси, кораби и т.н., както и с 50% намаление за всички лифтове се получава почти за без пари. Единственото изискване е човек да няма швейцарски паспорт. За такава екстра местните само могат да си мечтаят. Те плащат доста солените цени във франкове. Също така никой няма да ви откаже да му платите в евро, без да слага прекалена надценка в курса. Ами да, Швейцария е бедна на суровини страна, но красива и знае, че може да привлича туристите и го прави. Печели повече от туризъм от доста по-големи държави. В това отношение можем да се поучим много от тях. И трябва, защото в културно, историческо, природно, кулинарно, спортно и всякакво друго отношение можем да предложим значително повече от тях.

2. Самостоятелна, но напълно зависима. Всеки знае, че Швейцария е независима. Това е една добре направена рекламна кампания, която и до ден днешен привлича много международни институции и компании, от което Швейцария печели. Но всъщност това е една от най-зависимите страни в света. Без излаз на море и разположена между големите икономики на Германия, Франция и Италия, а освен това и в планината, с неплодородна почва и без суровини, тя е всъщност доста бедна като дадености. Но майсторството е точно тук – да се възползваш от това, което ти е дадено и да направиш най-доброто от него. И точно това правят швейцарците. Развиват не само високи технологии и всевъзможни услуги (туризъм, банково дело и какво ли още не), но и произвеждат и продават стоките си по целия свят под етикета швейцарско качество. Дори и селското им стопанство е на висота и всеки знае за швейцарското сирене, а и не само. Не забравят и традиционните си занаяти, като часовникарството, например. И ако някой си мисли, че това е нещо изключително швейцарско, то той е в голяма грешка. Часовникарството тръгва от Германия, от планината Шварцвалд, но става известно по света едва благодарение на швейцарския занаятчийски и продажбен гений. Всъщност гений не е точната дума. Думите са безкраен труд и усърдие, изключителна отдаденост и обожествяване на клиента.  И да, швейцарците са много точни във всяко едно отношение и може да им се разчита. Например влаковете им никога не закъсняват дори и няколко секунди. Изключение правят само преминаващите немски и италиански влакове. В България предпоставките са налице във всяко едно отношение, но липсва „геният“. Не, не точно „геният“, него го има! Но липсва безкрайният труд и усърдие, изключителната отдаденост и обожествяване на клиента. И най-вече последното!

3. Богата на пари, но обедняваща на стойности. Всеки знае за швейцарските банки. Ами за това, че там са били парите на Хитлер и не само на него през втората световна война? Ами, че там и до ден днешен са мръсните пари на престъпниците и мафиотите от цял свят? Че поне 60 000 американски граждани си спестяват да плащат данъците си в родината благодарение на швейцарските банки? Няма да говорим за парите на лидерите на различни тоталитарни режими по цял свят. Но така, швейцарците обичат парите и не случайно над 4% от населението са милионери. И си го знаят и си го казват, че и майтап, че и бизнес си правят с него. На туристите се продават франкове, на които пише „in Gold we trust“ (уповаваме се в Златото) по повод на щатските долари, на които седи „in God we trust“ (уповаваме се в Бог). Или картичките с надпис „$witz€r£and“ (Швейцария, но със символите на големите валути долар, евро и паунд). Не може да се отрече поне чувството им за хумор. Но това е отново само едната страна на медала. В Швейцария има устойчиви банки и фондове, подпомагат се много положителни дейности. И от това трябва да учим, а не да искаме и у нас да има 4% милионери и мръсни пари. То май по тези показатели вече наваксваме бързо. Остава обаче да работим здраво и по другата, добрата страна на медала.

Не мога да не разкажа и една весела, но и много тъжна и истинска история за бъдещето на Швейцария, която също от погледа на външен човек предсказва, че то няма да е чак толкова розово.

Беше последният ден от обиколката ми на Швейцария и бях решил да посетя няколко града, сред тях и Цюрих. Беше средата на лятото и жегата беше неописуема, а аз бях с раница над 20 кг и понеже беше голяма, а и беше неделя, не успях да я дам никъде за съхранение. Както и да е, домъкнах се до езерото и едва си намерих място къде да вляза и после къде да легна на тревичката. Народът използваше хубавото време и целият град беше на езерото. Всички се забавляваха и наслаждаваха на хубавия неделен ден. След като се разхладих, реших, че не ми пука как ще изглежда, но останах бос и само по бански и нарамих раницата обратно за към гарата. Швейцарците са консервативни и не възприемат много такива свободни начини на обличане в центъра на градовете, но при 35 градуса, 20 кг раница и умора от 10 дена ходене, нямаше как иначе. Не бях минал и 1 км и някакъв тип ме спря и ме пита любезно на английски, дали може да му преведа един смс. Реших, че трябва да преведа от немски на английски, ама все пак бяхме в Швейцария, можеше да е и италиански или френски, та реших да попитам от кой език трябва да преведа на английски. Той се усмихна и каза на английски: „Разбира се, че на български“. Останах втрещен! Как разбра толкова бързо, че съм българин. Оказа се, че това му е работата, но и че той самият не е очаквал да види българин точно там и затова се бил почти отказал да разбере какво пише в смс-а. Беше лично писмо от негова позната, българка, която нарочно му беше писала на български някаква тяхна си закачка. Но по-важното е, че човекът се оказа, че работи за американските тайни финансови служби и затова веднага познава кой откъде е. Разказа, че работата му в Швейцария е да гони въпросните 60 000 американски граждани, които не си плащат данъците. Но разказа и колко е погнусен от швейцарското общество и от разврата, на който се натъква непрекъснато. Хората имали толкова много пари, така се били разглезили, че се чудели какво да ги правят и измисляли нови и нови глупости. Има нещо вярно … това е обществена неприятност, която я има в много богати страни, нищо ново под слънцето. Прекалено многото имане и прекалено многото хубаво, не е на хубаво.

Каза обаче също,  че швейцарците въпреки това си остават много затворени и консервативни и това може и ще им донесе много неприятности. Например, поради това, че не приемат другите, чужденците, и техните вярвания и традиции, не възприемат и мюсюлманите и не им дават достатъчно права.  А в същото време парите, новите технологии и съвременният живот ги откъсват и от собствените им швейцарски традиции. Голяма част от населението е разочаровано от християнството, особено в немскоговорящите католически кантони. Като последствие всяка година около 30 000 души приемат исляма, при положение, че Швейцария има население към 7,5 милиона. Тоест, една част от населението не желае исляма и стига до крайност, а друга го приема. Една част от приелите го също бързо изпадат в крайност и се включват дори в различни крайни групировки. Но това не било негова работа, а на други отдели от службата, за която работел …

Много странна и любопитна среща, която обаче потвърди знанията, които и аз имах за швейцарците и тяхното отношение към чуждото. Това пък естествено ни довежда до следващата точка.

4. Примерна демокрация, но консервативна и затворена, ограничаваща дори и собствените си граждани. За да останем на темата с възприемането на новото в Швейцария – последно се гласува на народни допитвания да не се строят джамии с минарета и жените да не могат да се забулват напълно в конфедерацията. Доста недемократично решение, взето по най-демократичен начин. И за да останем на изборите – в някои от кантоните и до ден днешен не се избират народни представители. Ако има важни решения за вземане, всички хора се събират веднъж годишно или по спешност, ако се наложи и решават открито, с вдигане на ръка. Това е истинската демокрация! Всеки участва наравно с другите и никой не прехвърля отговорност, а седи открито зад решението си. Модел за България?

И отново, обратната страна на медала – жените в някои кантони получават право да избират народни представители преди (забележете!) 20 години. В България това се случва малко след Освобождението, по същото време това става и в Нова Зеландия, например, въпреки че страната тогава е повече заета с изтребването на коренното си население – маорите. Поне са си взели поука и днес маорите са в доста по-добро положение, дано и Швейцария си вземе такава в някои отношения. Макар равнопоставени днес, жените все още не получават същите заплати като мъжете, а малко по-ниски. Между другото, това е така и у нас и в много други европейски държави.

5. Неутрална, но военна сила. Швейцария е неутрална и независима държава, която би трябвало да е напълно мирна и да има символична армия за защита от сорта на тази на Швеция например. Е да, ама не. Швейцарската армия, заедно с израелската, е най-добре подготвената в света. Всеки мъж трябва да отслужи и е задължен да се явява в продължение на много години на редовни няколкоседмични обучения. Армията може да мобилизира само за два часа всички мъже между 18 и 55! Как става това ли? Много просто, всеки мъж си държи (задължение, според закона) пълното бойно снаряжение вкъщи. Един пример, който няма нужда да взаимстваме. Въпреки че швейцарците са много съвестни и отговорни граждани, от което можем да се поучим и заради което властите им доверяват опасно оръжие, зачестяват напоследък случаите на неправомерно използване на оръжието за „лични цели“. Не малко народ намира така смъртта си всяка година в конфедерацията.

Швейцарските планини са познати из цял свят, само че малко хора знаят, че в тях всеки един момент могат да се появят въоръжени полкове на армията на всевъзможни превозни средства – колела, ски, с парашути и с … мулета! Какво по-добро средство за придвижване. Освен планините, прочуто е и швейцарското сирене. Но знаете ли какво е общото между планините и сиренето им? Планините им са надупчени като сиренето им (всъщност малка част от сиренето им е с дупки). И не, това не се дължи толкова на големите алпийски тунели, колкото на скритите военни бази, бункери и т.н. Швейцарската политика се нарича въоръжен неутралитет, което е доста далеч от мирно съществуване. В това отношение май в България сме по-напред, като не задължаваме мъжете си да се учат да бъдат войници и да убиват. Едно добро вложение, което несъмнено ще ни направи по-добри и ще ни се изплати в бъдеще.

6. Напредък и застой. В Швейцария няма атомни електроцентрали, но се използва много енергия. Има екологично земеделие, което въвежда нови методи и чертае нови, прекрасни пътища на развитие, но в същото време страната допуска и ГМО и е като трън в сърцето на Европа в това отношение. Много от хората се лекуват с най-прости бабешки методи, спортуват и живеят изключително здравословно, но пък и едни от най-големите химически и фармацевтични компании в света са там. Образованието е на високо ниво, но малко от жителите на конфедерацията имат достъп до висше образование. Алпийската природа на много места е непокътната, но и няма място с по-мръсен и нездравословен въздух в Европа от тесните алпийски долини, през които минават големи магистрали. Една от първите устойчиви банки се намира в Швейцария, както и първите устойчиви борсови фондове, но страната продължава да приема мръсни пари и да пази банковите си тайни. Туристите и гостите са на почит, но пък към живеещите в страната чужденци, било то прости работници, студенти или квалифицирани кадри, се отнасят като с втора ръка хора. Списъкът на доброто и лошото в Швейцария е безкраен. Затова и казвам, че тя е страна на противоречието, една разединена конфедерация, която не може да бъде модел за цялостно устойчиво развитие, но от която можем да почерпим безброй единични примери на велик напредък, които няма къде другаде да срещнем. Просто много неща в Швейцария са единствени и неповторими. Една страна обединяваща и разделяща хора, континенти, мнения.

Нека не подражаваме сляпо на цялостното развитие на Швейцария и да не я възхваляваме за всичко, без да я разбираме достатъчно добре, но да отдадем заслуженото там, където трябва, да надникнем зад клишетата и да се запознаем с тайните на успеха й. Има какво да научим. България има много по-добри предпоставки за развитие от Швейцария и я очаква едно много по-добро бъдеще. Бъдеще в единството и обединението!

Подобни творби


This entry was posted in За Ежедневието and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.