Реч на Хeнк Хобелинк при получаване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Хенк Хобелинк при получаване на Награда за цялостен житейски принос от името на ГРЕЙН*, 5.12.2011г.

Превод за ОМ от английски език: Преслава Петрова

Време е да си припомним грабителите на земя.

Преди три седмици, на 16 ноември, Кристиан Ферейра беше застрелян от двама маскирани мъже пред къщата му и семейството му. Кристиан живееше в Сан Антонио, село, намиращо се на север от Сантяго дел Естеро в Аржентина. Той беше част от коренното население и член на един от нашите партньори, местната селска организация “Движение на селяните от Сантяго дел Естеро – Виа Кампесина” (MOCASE Via Campesina). Неговото „престъпление“? Да откаже да напусне родните си земи, за да освободи място за масивна соева плантация, една от многото, които са наложени чрез незаконни присвоявания на земите на селските общности в цяла Аржентина през последното десетилетие. И така собствениците на плантацията просто са наели някого да го убие. Кристиан беше само на 25 години.

Преди шест седмици, на 26 октомври, един фермер загина, а 21 други бяха ранени, десет от които тежко, в село Фанайе в северната част на Сенегал. Те също се опитваха да спрат незаконното присвояване на земите им. Държавни служители бяха предоставили над 20 000 хектара земя, разположена около техния район, на италиански бизнесмен, който искаше да отглежда сладки картофи и слънчоглед за производство на биогорива за европейските автомобили. Предвиждало се е проектът да измести цели села, да унищожи пасбища за едър добитък и да оскверни местните гробища и джамии. Фанайе не е единичен случай. През последните няколко години близо половин милион хектара в Сенегал са предадени на чуждестранни агро-компании.

Гамбела е регион в Етиопия, който граничи с Южен Судан. Там се случва най-мащабното грабителство на земя в света. Повече от половината от цялата обработваема земя в региона е прехвърлена на инвеститори от Индия, Саудитска Арабия или от другаде, които в момента внасят там трактори и изселват хора. В Етиопия има тежък недостиг на храни и страната е силно зависима от продоволствената помощ, която й се предоставя, за да изхрани своето население. Въпреки това, правителството вече е продало около 10% от цялата земеделска площ в страната на чуждестранни инвеститори, произвеждащи стоки за международния пазар. По-рано тази година участвахме в заснемането на видеоклип, показващ положението на коренното население в Гамбела – „ануаки”, които сега са изправени пред загуба на фермите си, селата си и териториите, наследени от предците им. Искахме да направим така, че гласът им да бъде чут на международно ниво, но във видеото се наложи да променим техните гласове и да скрием лицата им – за да ги предпазим от враждебна реакция от страна на правителството на Етиопия.

Човек може да продължи с още много примери за това как хора, които просто искат да отглеждат храната си и да изкарват прехраната си, биват или изгонвани от собствената си земя, или обвинени в престъпления и осъдени, а понякога дори убити, за да се направи място за производството на стоки в името на нечие чуждо забогатяване. Днес ставаме свидетели не на нещо друго, а на директна атака срещу селяните в света. Това не се случва само в южния свят. Тук, в Европейския съюз, сме загубили три милиона ферми от 2003 г. насам. Това се равнява на загубата на една пета от всички наши ферми в период само от осем години. Да живееш, изхранвайки се от земята, става все по-трудно, а в много части на света – все по-опасно с всеки изминал ден. Селяните, които са изхранвали света в продължение на хиляди години – и все още го правят – все повече и повече биват избутвани настрани като една отживелица, като една неефективна пречка за развитието. А посланието в един по-пряк текст е: те трябва да престанат да съществуват.

ГРЕЙН е създадена преди две десетилетия, за да подпомогне прекратяването на загубата на селскостопанското биоразнообразие в света и на хората с традиционни знания, свързани с него. С течение на времето, обаче, научихме, че проблемът не е толкова в загубата на местни семена и породи, колкото в загубата на хората, които създават, отглеждат и поддържат това разнообразие. „Генетичната ерозия“, както го нарекохме преди 20 години, всъщност е само следствие от един по-голям процес на развитие, който насърчава промишленото земеделие и води до унищожаването на селското население в света.

Но тези хора, независимо къде се намират, се борят срещу това. Във всички краища на света се надигат активни движения на съпротива и съживяване, в които хората се борят да задържат своите територии и да запазят контрола над своите устойчиви хранителни системи.

Фермерите охлаждат и хранят света.

Виа Кампесина, международното селско движение, нарече днешния ден, 5 декември, „Международен ден на хранителния суверенитет в името на охлаждането на земята“. Точно сега, членове и съмишленици на Виа Кампесина са по улиците на Дърбан, Южна Африка, и протестират срещу преговорите, които се водят там, върху вземането на грешни решения относно промените в климата, и настояват за приемане на идеята, че дребните земеделски производители не само могат да охладят света, но и да го нахранят. Те са прави.

Основната идея на хранителния суверенитет е, че стремежите и потребностите на тези, които произвеждат, разпространяват и консумират храна, трябва да бъдат поставени в основата на нашите хранителни системи, а не както е сега – в центъра да стоят изискванията на международните корпорации. Тази идея дава приоритет на местното производство на храни, базирайки се на агро-екология и семейно земеделие, както и на местните пазари. Тя цели правото върху семената и биоразнообразието да остане в ръцете на земеделските общности, които произвеждат храни без ГМО. Тя подхранва и разширява познанията на местните жители за почвите, семената и селскостопанските системи. Също така тя признава решаващата и централна роля на жените.

Светът отчаяно се нуждае от хранителен суверенитет. Това е единствената ни надежда за решаването на най-належащите световни проблеми. Днес, над един милиард души на планетата не разполагат с достатъчно храна. Около 80% от тези хора са производители на хранителни продукти, живеещи в провинцията. Тази непоносима ситуация не се дължи на липсата на храна или технологии. Тя се дължи на правителствените политики, които умишлено заменят селското стопанство с индустриалния аграрен модел, задвижван от нуждите на международните корпорации. Този модел произвежда стоки за световния пазар. Той не може да изхранва хора и не го прави.  

Всички ние сме напълно наясно с кризата с климата. Но колко хора осъзнават, че сегашната индустриална хранителна система допринася за нея с около половината от всички глобални емисии на парникови газове? Получавате тази цифра, ако съберете емисиите от самото селско стопанство, плюс промяната в предназначението на земята, когато горите се превръщат в плантации, плюс огромните разстояния, на които храните и фуражите се транспортират по целия свят, плюс енергията, която отива в преработка и замразяване, плюс загубата на енергия и храни във все по-централизираните вериги супермаркети. Суверенитетът в храните, който дава приоритет на агро-екологичното земеделие и местните пазари, може значително да намали тези емисии. ГРЕЙН е изчислила, че дори само ако се фокусираме върху възстановяването на плодородието на почвите в земеделските райони, можем да компенсираме между една четвърт и една трета от всички текущи световни годишни емисии на парникови газове! Малките фермери наистина могат да допринесат за охлаждането на Земята.

Освен това те могат да нахранят света. По-рано тази година, специалният докладчик на Организацията на Обединените Нации по „Право на храна” представи доклад, показващ, че агро-екологията, ако има достатъчна подкрепа и финансиране, може да удвои производството на храни в цели региони в рамките на 10 години, като едновременно с това доведе до смекчаване на климатичните промени и намаляване на бедността в селските райони. Други доклади са показали, че всички политики, насочени към насърчаване на местните пазари, малките хранителни вериги и селското земеделие, биха помогнали да се направи същото. Въпросът  се свежда чисто и просто до това храната да бъде в ръцете на хората, а не на корпорациите.

Все пак, селяни, рибари и други производители на хранителни продукти никога не са били по-застрашени от изчезване.

Да се спре заграбването на земята.

Никога досега не са били вкарвани толкова много пари в индустриалната хранителна система. През последното десетилетие станахме свидетели на едно грандиозно увеличаване броя на спекулациите на пазарите на хранителни стоки, което доведе до покачване на цените на хранителните продукти навсякъде по света. С днешните глобални финансови и икономически кризи, спекулативния капитал търси безопасни зони, за да се умножава. Такива зони са храните и селскостопанските земи. „Всеки трябва да яде“ е новата мантра, проповядвана в залите на бордовете на директорите. Надпреварата за поемане на контрола върху световните хранителни ресурси –  семената, водата и земята – както и над глобалното разпространение на храни, е започнала. Днес голяма част от тези ресурси и хранителни системи са все още в ръцете на бедните. Например, 90% от пазара на мляко в Индия, най-големият производител в света, е в ръцете на милиони малки млекопроизводители, доставчици и продавачи, които събират прясно мляко и го предоставят на потребителите. Това са типът пазари, върху които сега корпорациите, банките и инвеститорите искат да поемат контрол.

Парите също текат директно към селското стопанство и придобиването на земя. Банки, инвестиционни къщи и пенсионни фондове активно купуват земеделски земи по целия свят. Достъпът до данните и договорите е много труден, но текущите изчисления са, че 60-80 милиона хектара земя са паднали под контрола на чуждестранни инвеститори за производство на хранителни продукти само през последните няколко години. Това е равно на половината от земеделските земи на всички страни от ЕС! Това се случва най вече в Африка, където обичайните права на хората над земята биват грубо потъпквани.

Тази най-нова тенденция в глобалното разграбване на земя – изнесеното производство на храни – е само една част от по-голямото посегателство върху земите, териториите и ресурсите. Заграбването на земи за минна промишленост, туризъм, биогорива, язовирно строителство, инфраструктурни проекти, дървен материал и търговия с въглеродни емисии са част от един и същ процес, който превръща фермерите в бежанци в собствената им страна.

Трябва да се направят много неща. Но от ГРЕЙН искаме да използваме тази възможност, тук в шведския парламент, и да призовем към едно конкретно действие. Ние искаме незабавно прекратяване на глобалното заграбване на земеделски земи – спешни и масирани действия срещу поземлените грабители, като тези, към които органите по безопасност на храните прибягват, когато изтеглят негодна храна от пазара. Ние призоваваме всички да направят каквото могат, за да се спре международния поток на пари, използвани за присвояване на земеделска земя. И за връщане на земите на всички засегнати селски общности. Да се прекрати заграбването на земя не е просто законно, а е правилно и справедливо.

Тук, в Швеция, хората могат да започнат от компании като Black Earth Farming („Черноземно земеделие”), които закупуват или дават под аренда земеделски земи в чужбина. Те нямат право да правят това тук в Швеция и не трябва да им бъде позволено да го правят в чужбина. Могат да бъдат стартирани кампании, с които да се упражни натиск върху „Сведфонд”, която използва парите на данъкоплатците, за да финансира поземления грабител Addax („Адакс”) в Сиера Леоне. Шведският пенсионен фонд AP2 (Фонд „Andra AP”) също навлезе в глобалния бизнес с придобиване на земеделски земи – стъпка от новата им стратегия, която „предполага” защита на пенсионните спестявания на работещите шведи. Шведските проекти за подпомагане на развитието трябва да бъдат разгледани внимателно, тъй като вече има индикации, че някои от тях насърчават изземването на земята в Мозамбик и на други места. Такива дейности и кампании вече кипят в други части на Европа и в САЩ. Те трябва да се засилят и да бъдат подкрепени, за да спре процеса по заграбването на земя още в самия му източник.

Селските общности са хранили света в продължение на хилядолетия. Днес, масивната експанзия на широкомащабно индустриално земеделие унищожава способността ни да продължим напред. В ГРЕЙН, няма да спрем да изобличаваме това, което се случва и не е правилно, и заедно със селските организации и други граждански движения ще продълбжим да се борим за една обективна, справедлива и устойчива хранителна система. Тази награда дава на борбата ни огромен тласък. Гледаме на нея като на признание не само за нашата работа, но също така за приноса на безброй хора и организации, ангажирани в борбата за истински хранителен суверенитет на отделните общности. Заедно, ние ще продължим тази борба. Нямаме друг избор, ако искаме да оцелеем на тази планета, без да загубим своето достойнство.

Благодаря Ви много. За тази награда, както и за вниманието.

 *ГРЕЙН – Международна неправителствена организация за подпомагане на дребните земеделци и фермерите в борбата им за запазване на местния контрол върху обработваемите земи и биоразнообразието в храните; в превод на български от английски език името на организацията има няколко значение, основни от които са „зърно” и „жито”.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.