Да чувстваш като гора

Автор: Волфрам Нолте за “Oya” – мисли различно, действай различно”

Предвод от немски: Александрина Цонева

Срещал съм името на Сузане Фишер-Рици, известна като Учителката на дивото, дълги години само в многобройните й книги. Впечатли ме разнообразието на темите, които тя засяга – от „небесни аромати” през „медицина на Земята” до „тайнствената връзка между човек и животно”. И съвсем наскоро се появи при нея и темата „дива кухня” за готвенето на огън. Коя е тази дива жена, която има да сподели с нас толкова много?

Прекрасен есенен ден е. Въздухът е свеж и още е топло като за през късно лято. Трима сме на път към малкото селце в Алгой, където Сузане живее. Без упътването от нейна страна щяхме да търсим дълго къщата й. Вървим по тясна улица, която в завои се отдалечава от селището и след няколко километра от дясно се вижда една облечена в дърво къща, скрита зад буйна зеленина. Дали сме на правилното място? Малка катеричка ни посреща на улицата, все едно иска да ни поздрави, навежда се бързо и изчезва в гората. Ако това не е поздрав за добре дошли! Вече виждаме и някой да ни маха подканващо.

Ще ни посрещнат ли сега и други диви животни, като вълци и бухали, които сме виждали толкова често на снимките със Сузане? Не, това е едно спокойно място, което ни приема приятелски. Както и неговите обитатели – една рядко голяма котка и огромното женско куче Луси, заедно с много пиленца, някои от тях с пънк-прическа. Поздравява ни жизнерадостна жена в най-добрите си години, с любопитни и смеещи се очи. Наистина има нещо диво в лицето й. Може би защото изглежда някак си индиански?

Да, тя живее в Алгой, защото тук природата е още запазена. В планината има истински диви места, както само в Канада. За нея е важно да бъде сред природата, веднага когато излезе от входната врата на дома си. Освен това местните жители са много свързани с природата хора. Във всяко село има още народни лечители, а нея самата са я признали като знахарка. При това се смее доволно. На по парче сливов сладкиш със сметана я заговарям предпазливо по темата „дивото”. Питам Сузане, която е основоположник на ароматерапията в Германия, защо ароматите толкова я интересуват и ето че веднага сме в центъра на темата.

Susanne Fischer-Rizzi

Сузане Фишер-Рици, снимка: Oya

“Природата говори с аромати на хората. Така, както ухае, така се чувства майката Земя и ни го споделя чрез ароматите. Обонянието е най-старото и най-дивото от сетивата. То не се контролира от съзнанието и влияе върху нашите чувства на нехаресване и харесване, нашата сексуалност, дори нашите спомени. Ние сме отвикнали от това сетиво. Но се нуждаем от него, защото то доусъвършенства възприятието ни, за да разберем езика на природата. Да развия и предам чувствителност за този език – това е съществото на моята работа. Един от най-добрите методи за това е Койот Тийчинг (Coyote Teaching), на български – техника на преподаване на койота.“ Моля?! Вместо обяснение Сузане ни разказва една невероятна история – историята на нейното посвещаване.

Преди близо десет години тя заедно с група от десет човека са се спускали с канута по една от най-големите реки в Канада. Една индианка е трябвало да ги съпровожда заради познанията си за дивата природа. Една вечер преуморени си почивали на брега, без да са изучили предварително мястото добре. Изведнъж чули викове от една от палатките. Огромна черна мечка, привлечена от миризмата на храна, влязла в палатката и успяла да нарани две жени. „Виковете ни и предметите, което хвърляхме по нея, не помогнаха. Но внезапно индианката се нахвърли върху мечката с едно гребло, издавайки силни звуци. Мечката остави жертвата си и усетила нейната сила, изчезна. На следващия ден аз останах с индианката и двете жени, нападнати от мечката, на един малък остров, докато другите отидоха да търсят помощ. Изведнъж видяхме как от гората се изниза голямо черно тяло и заплува към нас толкова бързо, че ни обзе паника. Индианката си затананика песен и ни накара да пеем с нея. Беше песен, която разказваше за силен дух, който свързва всичко заедно. Мечката се ослуша и се върна обратно. Бях толкова впечатлена, че веднага реших: това искам да го науча от нея.”

В училището на койота

Тази индианка станала първата учителка на Сузане. Лекарят от нейното племе й заръчал да напише книга за духовното родство на човек и животно. След това тя заминала да учи при индианци от различни племена. Най-важни били техниката на преподаване на койота и познанието за дивото, което Сузане научила от Том Браун Джуниър и преди всичко от неговия ученик Джон Янг. Том Браун, обикновен бял американец, получил това знание от един апаши, който той нарича „Дядо Следящият Вълк” и който сам е събирал десетилетия наред опит от различни племена.

Любопитен съм какво съдържат техниката на преподаване на койота и познанието за дивото. Става дума за това да се разбира езика на птичките, за търсене, за ъгъл на погледа, за лисичи ход и за медитация. Искам да знам повече. Сузане се смее. При преподаването на койота не става дума за данни – въпреки че при това човек научава много полезни такива, а за обучение на възприятието. Любопитството трябва да се събуди и хората да се вдъхновят да задават въпроси. Има много упражнения. Най-важно е начинът на предаване на информацията – човек учи без да забелязва, че учи.

Ах, смътно си спомням: койотът в индианската митология е големият мошеник, който отваря по необичаен начин и често незабелязано възприятието на хората. „Подробно можах да прочета и в книгите на Джон Янг”, съветва Сузане. От него тя е научила много и е била въвлечена и в голяма част от неговите работни групи. Изпълнена с въодушевление ни разказва какво е усещането, когато „си в единство с природата”. Сузане едва издържа, седнала на стола, очите й светят и гласът й става настоятелен: „Ти би могъл да викаш от щастие. Когато разбираш езика на птичките, знаеш как се чувства гората. Чувстваш се вкъщи. Животните не бягат повече от теб. Може да отидем за три седмици в гората и нищо няма да ни липсва”. Оставам с впечатлението, че на Сузане й се иска да стане и да отиде направо в гората. Трябва да призная, аз бих я последвал.

Една староевропейска даонистка

Като съзнавам, че досега сме говорили само за последните десет години от нейния живот, се питам, как Сузане е живяла във времето преди това. Съвсем различно?

Сузане е родена през 1952 г. в Щутгарт. Баща й винаги я вземал със себе си при разходките си в гората. От майка си научила да обича животните. А дядо й я запознал със света на лечебните растения. Още в детството й я интересували Винету и Коженият чорап. Истински любопитно й станало, когато в ръцете си държала книга на Търкалящата се Светкавица (Rolling Thunder), един жив индианец. Преди завършването на гимназия Сузане живяла половин година на палатка в гората. Едновременно с това се интересувала от азиатските науки на мъдростта. Като петнадесетгодишна посещава йога-курсове, след гимназията прекарва година и половина в тибетски манастири и в една клиника по аюрведа. Там тя помага при приготвянето на билки за болни от лепра. Дава и обет: „Като се върна в Европа, искам да помагам на другите!” В Мюнхен Сузане посещава училище за лечители и се занимава интензивно със старото европейско знание за лечебните растения. По това време тя чува за даоиста-мъдрец Джиа-Фу Фен и го посещава в Колорадо, Щатите.

„При Джиа-Фу Фен научих съвършения даоистки начин да се свържеш с природата, да вървиш с потока на жизнената енергия. Упражних се във „уаби-саби” – красотата трябва да се разпознае в обвивката на невидимото, несъвършеното и преходното.”

Как се събира всичко това в един живот? „Да, аз съм една будистка даоистка, която черпи сила от своите староевропейски корени и обича дивото”, ми отговаря Сузане, смеейки се. „Това върви заедно.”

Дивото е навсякъде

Какво правим с хората в градовете? Как те изобщо могат да преживеят природата? Природата не е ли притисната още повече от човешкия род? „Твърдо вярвам, че животът винаги си търси път – без значение, какво правим ние. Но и в града човек може да живее с природата. Герила-градинарството (Guerilla Gardening) е една добра възможност, да върнем природата в града.” На български това се превежда буквално като „партизанско градинарство“ – засява се чужда земя без да се иска разрешение от собственика й (бел.ред.)

Гражданско съзнание и горяща любов към природата, подчертава Сузане, могат да ни спасят. От тази връзка се ражда отговорността, от която спешно имаме нужда. Не само за нашия град или село, но за цялата Земя – особено за хората в Третия свят, на чиято сметка ние живеем. Любовта към природата, духовността и политическата ангажираност вървят заедно според нея. „За мен дивото не е екзотичен излет или романтична страст, а ежедневна действителност. Какво друго е едно глухарче, показало се през бетона, ако не дива природа? Природата ни говори тук на един пра-стар език: Не се оставяй да те сломят! Свържи се с живото!”

Във всеки от нас живее късче дива природа, към която трябва да се отворим. „Да разчитаме вътрешните й следи също е част от знанието на койота. Да откриеш себе си ти помага и в най-ужасното ежедневие да останеш в добро настроение и да можеш да действаш съзнателно”. За идните години Сузане вижда като своя най-важна задача да предаде знанията си на своите ученици. Някои от тях живеят за по няколко седмици в дома й, помагат й в домакинството, в градината и в работата. Много развълнувана, Сузане разказва, как наскоро е могла да почувства влиянието на това предаване на знанието: „Вкъщи си счупих четири ребра и не можех да се движа. Две от моите ученички ме намериха. Легнаха до мен и ми дадоха своята енергия. Тогава се почувствах пренесена в едно много старо време, в което няма болници, а само физическата близост може да те излекува. Една ученичка събра билки и приготви лекарство, което направи поносими моите болки. Нямах нужда от морфин и след четири седмици бях отново в известна степен на крака. Беше толкова хубаво, че моите ученички можаха да ме излекуват чрез това, което са научили тук.”

Сузане ни кани и в нейната „дива кухня” – да опечем пица на лагерен огън. Защото готвенето и седенето заедно с хора са „преклонение към живота”. За съжаление трябва да тръгваме. Чувствам се богато надарен. Сега това беше ли предаване на знание чрез техниката на койота, без да забележа? Във всеки случай почувствах едно странно чувство на щастие – и имам много нови въпроси.

Къде и какво може да прочетете от Сузане Фишер-Рици:

http://www.fischer-rizzi.de/

http://www.wildernessawareness.org/

Свързани с дивото, издателство „Космос”, 2007

Сързани с животните. Тайнствената връзка между човек и животно, издателство „АТ”, 2007

Листа от дървета. Лечебна сила и мит на местните дървета, издателсво „АТ”, 2007

Медицина на Земята, разширено и обновено издание, издателство „АТ”, 2010

Дива кухня. Голямата книга за готвене на открит огън, издателство „АТ”, 2010

 

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.