Страната на доброволчеството: Германия и Културата на даването: България

Що е това доброволчество? Да даваме пари, време и най-вече работа за обществото, казано накратко. Или да създаваме стойност, да даваме, без да очакваме нищо в замяна. Това е бъдещето. Бъдещето на икономическата система и на обществото като цяло. Дори и сега основните заслуги в развитието на обществото се дължат на доброволчеството и на доброволния труд. Това се случва най-вече в семействата, между близки и приятели, но далеч не само. И ако приемем, че всички хора сме братя и трябва да си помагаме братски, то няма нищо по-естествено от това да разширим доброволчеството си до всички останали събратя в обществото ни.

Положителен пример можем да вземем от Германия. Държа да подчертая, че той е дотолкова положителен доколкото държавата дава пример на гражданите си. В същото време, ако тя не съумее да ги въодушеви те самите да са дейни, то има реална опасност доброволчеството да се институционализира и да стане част от системата, а не част от сърцата и мислите на хората. Тоест, да се превърне в нещо външно, наложено, а не в нещо вътрешно, което хората живеят по убеждение.

И все пак, нека да разкажа малко за положителния пример в доброволчеството в Германия. Можем да започнем с това, че много жени и до ден днешен не работят, а предпочитат да гледат децата си, родителите си, да помагат на хората около тях и на цялото общество. Все повече мъже също поемат по този път. Особено важно е обаче развитието на доброволчеството за млади хора. Досега имаше, особено за младите мъже, две възможности – военна служба или служба за обществото. Или едното или другото. Задължения. Ограничение на свободата. И докато второто можеше частично да се оправдае с това, че е в полза на обществото, то ще замълча за първото. Ще замълча също, че Германия, заедно със Сащ и Франция, е най-големия производител и износител на оръжие. Но, поне вече няма задължителна военна служба. Има професионална армия. Също както и в България. Съответно вече няма и задължителна служба за обществото. Някои решиха, че това е двойна трагедия. Оказа се, обаче, че е двоен шанс.

Защото задължителната служба за обществото за млади мъже се превърна в доброволческа служба за обществото за всички желаещи. Също жени и хора над 27 години. И беше разширена с програмите доброволческа социална година, доброволческа екологична година и доброволчество в чужбина. И трите са за млади хора под 27 години и откриват пред тях прекрасни възможности. Такива се създават обаче за всички, които помагат доброволно за развитието на обществото:

  • Опознаване на света и обществото от друга гледна точка;
  • събиране на ценен трудов опит;
  • възможност за личностно обогатяване и за обогатяване на другите;
  • овладяване на нови социални умения;
  • завързване на връзки;
  • разнообразие.

Да не забравяме, че по време на доброволческата година или две, държавата покрива всички застраховки, осигурява джобни, пребиваване, храна и необходимите за работата пособия. На работещи се дава възможността при същите условия да доброволчестват дори на непълен работен ден. Какво му трябва повече на човек? Развитие! Държавата създава добри условия за допълнително такова. За една година доброволчество са предвидени поне 25 дена за семинари и допълнително обучение.

Всичко това дава особено добри възможностти и за отритнати от обществото хора, които искат да вземат съдбата си в собствени си ръце. Така те не само ще се развиват личностно, но ще могат и да помагат за развитието на други. Не по-малко важно е и получаването на признание за оказаната на обществото помощ. То се изразява не само в идеално такова. Всеки доброволец получава собствена доброволческа карта, с която ползва редица отстъпки в сферата на спорта, културата, транспорта и ред други.

Областите, в които човек може да предложи доброволно труда си са всестранни, предимно в социалната област, но също и за опазване на околната среда, за развитието на културата и образованието и за физическото развитие и спорта.

Като заключение за България: ние сме малка държава и не ни трябва немската система и институционализиране на доброволчеството, но определено ни трябва залагането му в основата на обществото и взаимоотношенията между хората. И това вече се случва. Много от хубавите неща, които виждаме през последните години са възможни именно благодарение на доброволчеството или по-добре да го наречем „културата на безвъзмездното даване от човек на човек“. Поради безкрайно свития български пазар и слабата конкурентно-способност на повечето български стоки и услуги, то вече се наблюдава навлизането на тази култура на даване във всички обществени сфери в България. Важно е да се отбележи, че под „култура“ имам предвид нейната цялост, цялото човешко развитие и път, което включва като една част и икономиката. Тоест в България виждаме и зараждането на една икономика на даване. Чисто материалния или финансов процес на даване е устойчиво и цялостно единствено възможен ако зад него седи и процеса на Духовно даване. Именно това безвъзмездно Духовно даване се заражда в България и ОМ е само едно негово проявление. И ако в други насоки ние, българите, не можем да се похвалим, че сме „водеща световна сила“, то в даването сме играли и ше продължаваме да играем основна и водеща роля. Важно е ясно да разберем мисията си за развитието на човечеството и Земята и отговорно да я следваме като даваме, както на Духовно, така и на физическо ниво. Нека се превърнем в плодотворна среда за общочовешкото развитие и обединение. Амин.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.