Немското практическо образование

В Испания безработицата между младите хора е към 50%. В Германия е под 7%. Огромна разлика! Въпроса е на какво се дължи това. Трябва обаче да имаме предвид следното: следващите висше образование младежи в Испания не се броят за безработни и не са в тази класация. Тоест, 50% от останалите са без работа. Реално излиза, че към 30% от всички младежи са безработни. Това отново никак не е малко. В Германия статистиката пък е понижена от другата страна, тоест можем там да смятаме с към 10%. Въпреки това разликата в безработицата при младите остава огромна. Та, на какво се дължи тя? Някои твърдят, че причина е немското практическо образование, което дава възможност на млади хора, които нямат право да следват, да се обучат в един занаят или професия. Явно и испанското правителство така смята, защото постепенно започва да въвежда немския модел.

Склонен съм да вярвам, че това е най-важната причина, но нещата почти никога не са черно-бели. Вярно, практическото немско образование е много добро, защото е съчетание между 50% следване и 50% работа във фирма, която после с над 90% вероятност назначава младежите, които образова. Така много млади хора получават не само образование, но и сигурно работно място. Много от днешните шефове на фирми именно така са започнали кариерата си. От друга гледна точка всички тези хора имат една единствена тясна специализация и нямат право да изпълняват други дейности или нямат знанията за това. Ами какво ако се окаже, че човек на 16 не е взел правилното решение? Нима това не се случва често? Кой може на 16 да каже кое е най-доброто за него/нея?

Нима е хубаво да ограничен тези младежи в едно единствено нещо? Всъщност, за да се разбере същността на дилемата дали системата е добра или не, трябва да се отиде по-назад във времето – тогава, когато децата в Германия са на възраст от 10 години. Това е четвърти клас или времето, когато учителите им дават препоръка (в повечето провинции тя е задължителна) в какво училище да отидат. Тези с препоръка за гимназия са щастливи, защото след нея имат право да следват. Тези, които са получили препоръка за реално или професионално училище могат веднъж за винаги да забравят да следват. Или трябва да минат през иглени уши, за да си извоюват това право. Нима това е справедливо? Да даваме толкова важна за живота оценка на деца на 10 години? Да определяме насилствено съдбата им? Не е. Още повече като се има предвид, че класовото мислене в немското общество е много силно. Деца, чиито родители са висшисти, получават почти винаги препоръка за гимназията, а другите почти винаги препоръка за другите училища. Бедните и без възможности си остават и в следващото поколение бедни и без възможности. Липсват равноправие и равни възможности.

По-надолу съм дал списък с част от възможните над 500 практически професии. Ясно се вижда, че става дума за предимно ниско квалифицирани дейности. Или казано по друг начин – за подготовката на кадри, които като роботи да вършат неблагодарната работа в обществото; подготовката на голямо количество работници (роби) за немската индустриална машина.

Защо пиша този пост? За да покажа, че нещата никога не могат да се разглеждат напълно едностранно. Хубаво е да има работа за всички, но не е хубаво външни фактори да определят кой в каква насока да се развива, дали да следва или не, дали да бъде прост работник или шеф. Това трябва да зависи от личното желание и възможности, а не от системата или класовата принадлежност. Немската индустрия е създала един модел, с който покрива собствените си нужди, а не потребностите на младите хора. И все пак да дадем и заслуженото на „системата“, а именно – практическото образование; learning by doing; съчетанието между работа и учене. Това е може би единственото положително на системата. Но то е по-силно от всички негативи! Точно това трябва да заемем и в България! Това е било така преди, така трябва да бъде и в бъдеще.

А ето и списък на някои от професиите и областите:
1. Строителство, Архитектура, Геодезия – асвалтировач, поставяч на изолация, редяч на мозайка, дърводелец, зидар, строител на канали, коминочистач.
2. Услуги – телефонист, козметик, боклуджия, сервитьор, камериер, гробар, продавач, чистач, готвач, фризьор.
3. Електроника и компютри – електротехник, системен администратор.
4. Медицина – болногледач, санитар, акушер.
5. Всевъзможни изкуства и занаяти.
6. Селско стопанство – градинар, лесовъд, овощар, винар, работник в зоологическа градина, кравар.
7. Всевъзможни професии в производството, предимно на монтажните линии.

Както виждате, намират се и доста хубави професии между тях, но за повечето надали е необходимо три години обучение, а и някои от тях не развиват особено силно личността. Хубаво е, че поне всичките занаяти и изкустра са вътре. Също и селскостопанските професии

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.