В храма…

Покаяние – по картината на Йоско Илиев

Притихнала стоя сама така във храма,
прибрала за кой ли път молитвено ръце.
Пламък на свещта бавно там огрява,
светъл лик на иконата пред мен.

Стоя така от дълго, дълго време … няма,
с душа, изпразнена до дъно и съм сама.
Очи отправям там молитвено към Него
и от него пак търся отговори така.

Нареждам думите към Него… много тихи
и нашепвам пак така молитвено… Прости!
Прошка чакам, сърцето ми е толкоз свито,
грешки като грешните крият моите очи.

Сама останах, и мъка тежка много изболях.
Тишината се надбягва с мен сред моите стени.
Плаче и кънти от раната дълбока и душата ми,
но никой не ме чува, а более още и сърцето ми.

Притаена съм и смълчана там… пред Господ,
в ръцете със свещта, а сърцето ми е в рани.
Прости ми ,Господи, аз знам, че грешна съм,
сега сърцето ми за неговата обич пак изгаря.


Картината е на Йоско Илиев.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.