Станси

Пред мен разлюляна
е макова феерия
и простора тя обзема
със своя тих мълвеж.
С копринен допир южен лъх
по нежни клепки той я гали
и нашепва в тайнство песнопения,
за които само той и тя си знаят.

Аз сред цветове в червено
втурвам се и ги прегръщам,
тази щедрост, дето ме залива,
мен ме залюлява и опиянява,
да я докосна в миг поисках
и в слово образа й да излея.
Намерих се и тези макове посях,
в стиха си образ мил-аз тях възпях.


Стихотворението е написано по вдъхновение на тази картина на Михаил Олтеану.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged . Bookmark the permalink.

Comments are closed.