Зеленчукова градина в претъпканата София (1)

Статията ни е предоставена от Органично.

Автор и снимки: Вера Петканчин

Желанието ми да отглеждам част от собствената си храна е отпреди 4-5 години. Дотогава не се бях замисляла много за това откъде идва храната, която купуваме по магазините, нито имах особено критичен поглед върху нейното качество. С течение на времето обаче, намирайки много нова информация и разговаряйки с хора, които вече имат изградено мнение и съзнание, започнах също да осъзнавам докъде сме стигнали в днешния свят с химията, пестицидите, изкуствените торове. Всичко това е завладяло повсеместно нашите почви, унищожавайки разнообразието и живота в тях, превръщайки плодовете и зеленчуците в безвкусна гумена маса, което се отразява и на нашето здраве.

Първоначално започнах с обработване на малка част от задния двор на вилата ни в с. Райово, Самоковско, през 2010. Там засадих моркови, репички, лук и др. Имах нелоша реколта с едни от най-сладките моркови, които някога съм яла (семената бяха от сорт, чието име не помня, разпространявани безплатно по време на срещата на ООН за промените в климата в Копенхаген през 2009, откъдето се сдобих с тях). Проблемът беше, че нямах възможност да бъда там всяка седмица, за да поливам и да се грижа за лехите.

Затова на следващата година взех от баба си в Ямбол семена от домати, които тя си събира всяка година и са доста приятни на вкус и си направих разсад. Опитах и с чери домати, копър, магданоз и краставици. Гледах всичко в саксии на терасата на четвъртия етаж на апартамента ни в София. Там обаче имах „конфликт” с майка си, която не беше доволна, че няма къде да простира дрехите. С краставиците се провалих, но доматите станаха чудесни, макар и малко на брой. Междувременно продължих с експериментите на вилата, където гледах основно тиквички, лук, чесън и зелен фасул. Този път се споразумяхме със съседа да полива редовно насажденията, а в замяна да си полива и своите с водата от нашата помпа. Разбира се, когато отидох да обера тиквичките, те вече бяха изкуфяли, но това е отделен въпрос.

Когато мина лятото, вече бях решена на следващата година да направя малка зеленчукова градина в задния двор на жилището ми в София. Наблюденията ми бяха, че слънцето грее поне 5-6 часа на ден, въпреки околните сгради. Прочетох една книга за пермакултура, от която научих много неща за дизайна на градината, комбинирането на културите, мулчирането, комуникацията с вредителите, и се опитвам постепенно едно по едно да прилагам на практика в градската среда. Трябва да спомена, че имам късмет да живея на място, което е много близо до парка и гората (виждала съм таралежи да се разхождат по улицата ни), въздухът е доста чист за София, а цялостният микроклимат е благоприятен, има доста насекоми, които правят опрашването безпроблемно.

През есента на 2011 се заехме с първоначалната подготовка на почвата, което беше нелека задача, тъй като в този двор зеленчуци не са били гледани поне 60 години насам. Самата почва е много компактна и набита, тук навремето се паркираха и автомобили. С първото прекопаване обаче не се старахме да отидем много надълбоко и да изчистим абсолютно всичко. Разчитахме по-скоро на това с течение на времето да изградим нов богат почвен слой отгоре. Сдобихме се със сено и угнил тор от нашите приятели от еко ферма „Елата” в Плана планина и го посипахме върху лехите, които избрахме да бъдат във формата на кръгове и полукръгове. Така останаха да лежат под изобилния пухкав бял сняг, който наваля през зимата и да се превръща в почва, в която има живот. И наистина, напролет, когато поразровихме на различни места, отвътре се показаха червейчета, което беше най-сигурният признак, че животът се е завърнал.

Веднага след стопяването на първия сняг едва дочакахме да засадим първите семена директно в земята. Правих доста проучвания в Интернет кое кога се сади, коя култура с коя се комбинира добре, но явно подранихме с някои от семената. На салатите и спанака, въпреки че ги водят най-ранните зеленчуци, явно още им беше студено. Грахът и морковите се развиха доста бавно, но пък после ни възнаградиха с много вкусна реколта. Междувременно в хола горе растяха разсадите от домати, чушки, праз, тиквички. За тях се оказа много важно във все още студените пролетни месеци да са на топло и да ги грее колкото се може повече слънце.

Най-добре от всичко посадено през пролетта на двора се представи зеленият лук, който надмина всичките ни очаквания и определе-но задоволи нуждите ни на 100 % , така че зелен лук тази година не сме купували.

Експериментирахме с доста култури, за да видим кое ще се хване, кое как ще се развие. Успяхме да ядем и салати, които по-късно засяхме директно в почвата след провала с разсада от тях. Сега в средата на лятото имаме домати (повечето все още растат и зреят), чери домати, тиквички, магданоз, грах, чубрица, праз, моркови, чушки, фасул (пълзи по телената ограда със съседния двор). Опитваме се да отглеждаме и няколко броя броколи, чиито листа засега са надупчени от неизвестни животинки, но пък оцеляват. На два пъти пробвахме да завъдим брюкселско зеле, но тук твърдо ударихме на камък. Като бонус ни дойде маточината, която си расте в двора и изсушихме за чай. Появи се и коприва тук таме, че даже и буково дръвче поникна на едно място, още е бебе. Най-голямата ни награда засега са пчеличките, които идват и кацат по цветовете на тиквичките, доматите и чушките. Някои от екзотичните семена, които купих от любители производители на семена, се оказаха неиздържливи и загинаха, други обаче се развиха отлично и сега ни радват с хубавия си вкус (напр. доматите от сорт Невес азорско червено). Стараем се да засаждаме и подправки и цветя, за които сме чели и чували, че предпазват зеленчуците от вредители – напр. босилек и невен. Невенът освен всичко друго цъфти и с красиви оранжеви цветове.

Следва част 2

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.