Зеленчукова градина в претъпканата София (2)

Статията ни е предоставена от Органично.

В допълнение към градината сковахме дървен кош, в който да се разположи компостната купчина, която би трябвало след време, когато колелото се завърти напълно, да ни снабдява с чист, богат на хранителни вещества тор за растенията. Засега я пълним бавно и не изхвърляме целия си органичен отпадък в нея поради липса на достатъчно покриващ материал като сено, слама, тор.

Едно от големите ни постижения е машината за дробене на клони. Комбинирайки се с приятели, успяхме да я закупим и да оползотворим повечето от клоните на съседа, който си отряза част от дърветата в двора и се чудеше как да се отърве от тях. Ние с радост ги надробихме и засипахме с тях пътеките покрай лехите, като сипвахме и вътре в самите лехи. Ситните парчета дърво, макар и не толкова ситни като стърготините от дърводелските цехове, са доста добри като покриващ материал, защото успяват да задържат влагата в почвата и при недостиг на сено и слама за мулч са много по-добри от това да оставим почвата гола. Имаме и 1-2 такива лехи, за които не достигна материал и можем ясно да видим разликата и колко по-добре се развиват растенията на мулчирана почва.

В отглеждането ползваме съветите на книги, хора с опит, баби и приятели. Миналата година например доматите бяха нападнати от черни мушички по листата, за които една приятелка ни даде съвет да приготвим отвара от сапунена вода, лайка, чесън и люти чушки и да ги напръскаме с нея, което наистина прогони мушичките. Засега от скромния си опит мога да споделя следните наблюдения:

  • малкото място не пречи, дори е изумително колко много неща можеш да комбинираш на по-малко от 20 квадрата. Важно е обаче да внимаваш как точно комбинираш нещата, защото например тиквичките се оказват доста инвазивни по отношение на много други видове и ги изтласкват в борбата за вода и хранителни вещества. Тиквичките в едната леха избуяха и дадоха много плод, но за сметка на това чушките и доматите, които са в непосредствена близост до тях, се развиват бавно, а листата им са жълтеникави вместо зелени. Сравнително добре в компанията на тиквичките се справиха морковите. Също трябва да се сади с мисъл в перспектива кое колко голямо ще стане и дали няма да започне да засенчва някои от по-малките култури – напр. ние засадихме разсади от домати много близо до разсад от праз и той не можа да се развие добре, защото доматите го засенчиха напълно;
  • поливането е едно от сериозните предизвикателства. Докато валеше редовно през април и май, всичко беше чудесно, но когато настъпиха жегите от началото на юни досега, се наложи да използваме дълъг маркуч, който спускаме от четвъртия етаж, за да поливаме. Знам, че е незаконно да се полива с питейна вода (също както би трябвало да е незаконно и питейна вода да се използва за пускането на тоалетните казанчета, но това е друга тема) и бих направила всичко възможно следващата година да си сложа бидони, които да събират дъждовната вода от улуците;
  • не е нужно да се полива на по-често от 5 дни, дори и в най-големите жеги, при условие, че сте мулчирали почвата. Моят слой мулч дори не е толкова дебел, колкото специалистите го препоръчват, тогава поливките сигурно може да се разредят още;
  • няма вреда плевелите да се оставят да растат и малко по-свободно, мисля, че дори правят услуга на околните култури като застилат земята със зеленина, а освен това и някои от вредителите кацат по тях, вместо по зеленчуците. Така си спестяваме и малко излишно навеждане и клечане в градината;
  • грахът е много благородно и вкусно бобово растение, което оказва изключителна помощ на разположените около него зеленчуци – забелязахме, че чушки и домати, засадени в непосредствена близост до граха, растат по-здрави и големи;
  • колкото и да четеш, няма по-голям учител от това да правиш нещата на практика. Книгите понякога са дори малко плашещи за начинаещия градинар, но започнеш ли веднъж, времето е твое да експериментираш и да се учиш стъпка по стъпка.

Амбицията ми за следващата година е да запазим лехите в задния двор, като се съсредоточим върху нещата, които се получиха тази година и като подобрим планирането и развитието във времето на културите. Евентуално ще се опитаме да направим леха и в предния двор, където и в момента растат домати и чушки, но без особен надзор и грижи. Най-положителното е, че не сме сами в района – около нас има още едни градски градинари с голяма колекция от домати на терасата, а до миналата година имаше и други, които гледаха ягоди, марули и тиквички. Те избраха да поемат пътя към село, но за онези, които решат да останат в града, вече вярвам, че градското земеделие е напълно постижимо и изключително удовлетворяващо (с цената на не повече от 5-6 часа седмично). То има силата да трансформира нашите градове и съзнания, да промени отношението ни към земята, труда и храната. Можем да сме щастливи, че в София все още има безкрайно много подходящи места, на които да разцъфтят зеленчукови градини, даряващи ни с радост и прекрасен вкус.

Автор и снимки: Вера Петканчин

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.