За кирпичените къщи на село

Статията ни е предоставена от Органично.

Джо и Греъм са младо английско-новозеландско семейство, което от 2007 г. живее заедно с двете си дъщери Амбър и Мила в с. Дъбово в България. Те вярват, че тяхно задължение е да дадат живо наследство на дъщерите си, като им осигурят живот на свобода, зеленчуци от собствена градина, познание за естествения свят и прозрение, за да изберат подходящата посока. Джо пише за живота им на село, поддържа сайта „Сълзите на Орфей“ и изпраща публикации по мейл лист в Англия. Радваме се, че ни позволи да публикуваме част от нейните истории за живота на село.

В неделя имах приключение (вижте това видео слайдшоу с всички снимки, които направих тогава).

Къщата на Susan Hagan в Хотница – Cob in Bulgaria;
Снимки: Jo Bradshaw – www.tearsoforpheus.com

Всички трябваше да отидем и да лагеруваме в монголска юрта през уикенда, но точно тогава Мила имаше хрема и кашлица и прекарахме съботата, копаейки дупки за новите лозички (мавруд и совиньон блан). Така че отидох сама, с колелото във влака, през Балкана до село, наречено Хотница.

Това е мястото, където живее Сюзън Хаган и провежда уъркшопи за естествено стройтелство с кирпич (вижте фейсбук страницата). Освен това тя е квалифициран Боуен терапевт и учител.

Беше ми тъжно, че не можах да доведа семейството. Момичетата щяха да се влюбят в магията на градината, сградите и юртата. Следващия път ще отидем заедно и надявам се, ще научим нови умения. Но трябваше да стане така, за да мога да седна и да говоря, непрекъсвана за няколко часа, което е рядко удоволствие за мен като майка на малки деца. Наполовина завършените изречения, микро-разговорите и посрещането на планини от нужди – това са обичайните препятствия по пътя на моите ангажименти. Но тези моменти са вълшебни. Все още на ръката си имам надраскано „магичните неща в България”, за да ме подсеща да напиша такава статия. Защото за мен е важно да прекарвам дните си с някой, който „схваща” това, което се опитваме да постигнем, който също е навит да постигне Своето кътче в порутената България и нейните жители. Вдъхновяващо.

Съществува добре известният израз „критична маса”. Предполагам знаете значението му? Свързано е с това да имаш достатъчно подкрепа, за да достигнеш баланс. Да направиш разликата. Сю е много вдъхновена и аз никога на използвам тази дума напразно за естественото строителство, не просто като техника, но като средство за даване на възможност на тези, които населяват най-ниските стъпала на нашето изкривено-гладно-за-пари общество. Тук има малка история… през едно лято на парцела в Хотница, Сю и нейна приятелка от Рим, заедно с още две жени построили цяла малка къщичка от нищото, използвайки техники за кирпич и основно рециклирани прозорци. Вижте я на снимките по-горе. По същото време, работниците, поправящи покрива на основната къща, се подсмихвали и иронизирали усилията на жените. В края на ремонта на покрива, те останали удивени и заразпитвали жените как се строи такава къщичка, защото, знаете ли, станала доста симпатична.

Хората от кирпичените села в България бягат от селския живот, за да живеят в градовете. Когато се завърнат, често за да реновират вилите си, използват бетон, въздържайки се от традиционните техники, използвани само преди няколко поколения. Ромите, които често живеят в бараки, притежават добри умения и могат да бъдат талантливи строители с кирпичени тухли. Ето я разликата, въпреки, че е повече пропаст. Когато хора като Сю използват кал, глина, слама, тор и естествено срещащи се материали, за да строят, това е с визия и внимание. Когато заклеймени хора използват същите мателиали, защото това е техният начин, крайният резултат е тъжен. Ако само знаеха колко хубави и топли могат да бъдат къщите им. Ако само знаеха стойността на културите и талантите. Ако само другите можеха да ги ценят. Предполагам това е смисълът на критичната маса: трябва да започнеш от малка основа, дори тя да е от един, двама или петима. Но рано или късно, балансът ще се случи, нали?!

Автор и снимки: X Jo от www.tearsoforpheus.com

Превод: Цветомира Йоцова

Подобни творби


This entry was posted in За Ежедневието and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.