Реч на Ина Мей Гаскин при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Ина Мей Гаскин при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 5.12.2011

Превод за ОМ от английски език: Преслава Петрова

За мен е огромна чест да бъда първата акушерка, избрана да получи Наградата за цялостен житейски принос. Приемайки тази награда, усещам голямата отговорност, която нося спрямо моите колежки акушерки по целия свят. Повечето от нас неизбежно осъзнават действащите днес мощни сили, които застрашават съществуването на професията „акушер” в много части на света. Броят на ражданията с цезарово сечение се е увеличил в много страни, далеч привишавайки горните граници, допускани от Световната Здравна Организация. С увеличаване броя на цезаровите сечения се покачва броя на смъртните случаи при майките, както и опасността от травми и наранявания, а също така расте страхът от естественото раждане. В същото време, дългогодишно уважавани и ценени практики и умения започват да изчезват. Посещавала съм частни болници в Бразилия, където нивата на цезарово сечение са достигнали 95%, тъй като жените (и докторите) вече толкова много се страхуват от нормалния процес на раждане, че цезаровото сечение се е превърнало в „първи вариант”.

Когато операционните интервенции при раждане са норма, а не изключение, професията „акушер” загубва своя смисъл, а самото акушерство вече не включва уменията и знанието, някога смятани за основни.  Говоря за уменията и знанието, необходими при асистирането на вагинално раждане, при раждането на втория близнак, способността с ръце да се определи теглото на ембриона, да се различи нормалната родилна болка от тази, която предупреждава за усложнения, да се определи позицията на бебето в утробата, тази позиция да бъде променена, в случай че не е добра, а дори и умението да се диагностицира с точност наличие на бременност. За да обясня какво имам предвид с последно споменатите умения, ще кажа, че в САЩ сме стигнали до момента, в който имаме няколко случая на фалшива бременност, диагностицирана едва след като коремът на жената е отворен за цезарово сечение – грешка, за която едва ли някой си е помислял преди 2-3 десетилетия, когато ръчните умения в образованието на лекарите все още се смятаха за важни. Пренебрегването на традиционното знание в САЩ е стигнало до такава фаза, че още през 90-те години, двата основни учебника по акушерство вече не включваха каквато и да е отпратка към феномена, наречен „фалшива бременност” (псевдосизис), въпреки че той винаги е съществувал у хората, а също и у някои бозайници. Само страна, която е станала суеверна по отношение употребата на технологиите, може да си въобрази, че използването на въображаеми технологии може да елиминира нуждата от преподаването и ученето на традиционните диагностични умения, както и познанието за всички явления, които се случват по време на репродуктивния живот на жените. 

Историята на родилния процес в САЩ през 20-ти век добре илюсрира колко важна е една силна акушерска професия, за да не е необходимо жените да бъдат държани в мрежите на страха от евентуалните дефекти на тялото им, когато се стигне до раждане. Премахването на професията „акушер” в Щатите в началото на 20-ти век даде път на „фабричния модел” на хоспитализирано обгрижване на майката, който до средата на века доведе до това 2/3 от всички бебета да бъдат изваждани от телата на майките с форцепси. Такава радикална преупотреба на форцепсите не се е случвала в тези страни, в които ценността на акушерска професия е била призната. Без акушерки в болниците, които да въвеждат студентите по медицина в мъдрите методи на природата, мъжете, имащи най-малкото разбиране за условията, нужни на жените, за да раждат по човечен начин, набързо стигнаха до заключението, че раждането само по себе си е един брутален и кървав акт, и че жените всъщност представляват една сериозна грешка, допусната от страна на природата – грешка, която може да се поправи единствено с рутинната употреба на технологии и лекарства. След това, мотивът за печалба изплува на повърхността, заставайки лице в лице със самото раждане, и страхът, алчността и невежеството не само се оплетоха в една ужасна каша, а доведоха и до лов на вещици срещу акушерките, които работят съгласно естествените ритми на природата.

Скоро след това се настани убеждението, че бебетата ще се раждат най-безопасно, ако тялото на майката бъде целенасочено наранявано, за да се освободи бебето, с допълнителното рационално обяснение, че такава рана би предотвратила много по-лошите наранявания, които в противен случай биха настъпили. Такива митове, за съжаление, се разпространяват чрез холивудските филми, които обикновено се фокусират върху случаите с родилни усложнения, за да се внесе търсеният драматичен ефект, докато физиологичното раждане не се засяга заради съществуващите табута срещу показването на съответните части от женското тяло.

Като една от майките, които знаеха, че им няма нищо на тялото, и че раждането на първото им дете с форцепси беше напълно ненужно – рисковано за мен и за бебето ми, без каквото и да е видима полза, а и психологически травмиращо – бях принудена да търся собствени спасителни пътища за следващите си бременности. Тази дилема ме накара да прибягна към самостоятелно обучение в акушерство (тъй като не виждах никаква друга опция), обучение, което успях да премина и завърша благодарение на многочасовата помощ от страна на четирима доктори, които също виждаха нуждата от акушери в страната.  Свободна да уча от всякакви източници, които смятах, че имат отношение по темата, аз се учех от неграмотни традиционни акушерки, от стари книги, и животни, както и от любезните лекари.

От самото създаване на центъра за акушерство, моите колеги и аз поставихме в основата на нашата политика нуждите на жените и открихме, че този начин на организация и обгрижване носи огромни ползи за нашите бебета, както и за техните майки. Научихме се как да предотвратяваме усложнения чрез осигуряване на добра грижа преди самото раждане, и разработихме практически методи за предотвратяване на ненужни интервенции като секцио и изкусвено предизвикване на раждането.

Оглеждайки се наоколо, открих, че в други части на света, с подкрепата на лекари сподръжници, се предлагат някои други видове акушерски услуги, даващи резултати, почти идентични с нашите. Акушерките, които работиха с покойния д-р Джон Стивънсън в Южна Австралия, тези, които работиха с д-р Алфред Рокеншауб във Виена между средата на 60-те и средата на 80-те години, и тези, с които все още работи с д-р Тадаши Йошимура в Оказаки, Япония – всички отчитат нива на секцио под 5% с нормални показатели при новородените – точно, както при нас. Тази информация беше особено интересна, тъй като никой не е знаел за съществуването на другите. За съжаление, във всеки един от тези случаи, тези лекари – вместо да бъдат поздравявани от техните колеги – бяха третирани като че ли са безнадеждно изостанали във времето и следователно не заслужават никакво внимание. Ние трябва да уважаваме тези мъже, които все още пишат статии и обучават всеки, който има желание да слуша.

Сега, когато много индустриализирани страни докладват нива на раждания със секцио от 30% и нагоре, въпреки че акушерките са били винаги част от персонала по обгрижване на майките, е важно да се отдаде значение и на другите фактори, които водят до повишаване броя на случаите с интервенция при раждането. Модерната култура, мотивът за печалба, страхът, фалшивата моралност, и невежеството – всички те играят роля и на тях трябва да се обърне сериозно внимание.

Това, което често се пропуска, е, че прекомерното прибягване към цезарово сечение има други негативни последици освен загубата на акушери и акушерски знания и умения. Просто казано, тъй като процентите се покачват над 15-20%, все повече жени умират от усложнения като белодробен емболизъм, инфекция, кръвоизлив, както и от рязко увеличение на плацентните усложнения при последващи бременности. Нито една от страните, отчитащи най-високи нива на секцио, не може да каже, че има нисък процент на смъртност при родилките. Това особено важи за САЩ, където днес жените са изправени пред най-малко два пъти по-голям риск от смърт по причини, свързани с бременността, отколкото са били техните майки. В Калифорния, между 1996 и 2006, родилната смъртност се утрои, като голяма част от повишаването се дължи на прекомерността на цезаровите сечения. Не очаквайте, обаче, САЩ да докладва тези изобличаващи факти с точност, тъй като сегашната липса на инфраструктура, която е необходима за провеждането на точно и последователно отчитане и анализ на смъртните случаи по време на раждане, означава, че официалните данни за смъртността сред родилките представляват само една трета или най-много половината от реалното число.

За да се избегнат проблемите, пред които в момента сме изправени в моята страна, искам да дам няколко препоръки:

Страни с увеличаващи се темпове на цезаровите сечения трябва да предприемат положителни стъпки към обръщане на тази тенденция, включително да увеличат усилията си, ако процентте се вдигнат над установените граници. Акушерките трябва да бъдат поставени на „входа” на родилната помощ, вместо неохотно да биват въвеждани при жените в късна бременност, ако изобщо биват въведени. Този модел на грижи установява, че вярата в собствените възможности на жената да роди, да се грижи за бебето си и да го кърми, както и способността на бебето да се храни нормално, могат да бъдат подобрени или заличени от всяко лице, което се грижи за тях, а също и от средата, в която раждат. Поради това, всички грижи около бременността и самото раждане трябва да поставят на преден план нуждите на двойката майка-бебе пред тези на хората, които се грижат за тях, институциите, или пък на медицинския и застрахователния сектор. Отделните болници трябва да разгледат въпроса за прилагането на „10-те стъпки към оптимална грижа за майката и бебето” (www.imbci.org).

Акушерките трябва да имат главната дума при формирането на политиката по родилната помощ. Тази помощ трябва да се индивидуализира и да почива върху идеята за внимание и уважение към всяка жена. Когато не са под заплаха от страна на една доминираща медицинска професия, която сама по себе си е доминирана от една мощна застрахователна индустрия или пък една мощна болнична индустрия, акушерките могат да осигурят грижи, организирани около принципа, че правата на жените и децата са най-важни и, че достъпът до хумани и ефективни здравни грижи е основно човешко право. Независимите акушерки трябва да бъдат в състояние да изкарват прехраната си от своята работа, което означава, че на застрахователните компании следва да не бъде разрешавано да налагат такива високи премии, които правят невъзможно за акушерките да изкарват прехраната си.

Ние трябва да се събудим за факта, че е лесно да изплашиш жените относно възможностите на техните тела, особено в страните, в които акушерките имат много малко или никаква власт в политиката в сравнение с лекарите и влиянието на големите корпорации. За това няма нужда от особен талант. Като се има предвид това, дисбалансът, страхът, невежеството и алчността започват да се подсилват взаимно, а процентът на ненужната операционна намеса при жени и бебета, които страдат от последствията, скача. Грижата за ражданията не трябва да бъде водена от печалбата. В този случай финансовите стимули водят до проблеми вместо да ги предотвратяват.

Поради тази причина, не трябва да има повече такси за платежни услуги – като например, финансово възнаграждение за ненужното използване на вакуум екстрактор.

Ако всички страни поставят благосъстоянието на майките и бебетата в центъра на политиката си по родилна помощ, акушерската професия отново ще стане силна. В някои страни, като моята собствена, ще бъде необходимо значително да бъде увеличен броят на акушерките, което е само един от многото начини да се предотвратят усложненията и да се намали процентът на медицински интервенции при ражданията. Ще ни трябва много обгрижващ персонал, за да направим този преход. Акушерките трябва да имат думата в по-важните въпроси, свързани с раждането. В страни, където в момента те работят под силното доминиране на акушер-гинеколозите, на първо време ще е нужно връзката между двете професии отново да бъде приведена в равновесие. Акушерките не могат да позволяват на акушер-гинеколозите да ги тормозят и да се отнасят с тях грубо, защото това  почти с пълна сигурност означава, че раждащите жени ще са следващите, които ще бъдат малтретирани.

Опитите да се превърне раждането в домашни условия в незаконен акт в която и да е страна само отвличат вниманието от реалните проблеми и ги изострят, тъй като планираното раждане вкъщи, когато става въпрос за здрави жени, осигурява необходимия предпазен клапан за тези от тях, които искат да имат по-голям избор, отколкото болницата може да им  предложи, а също и възможност за акушерките да научават все повече за жените в естественото им състояние. Домашните акушерки трябва да бъдат в състояние да изкарват прехраната си от своята работа, а на застрахователните компании не трябва да бъде разрешено да пречат на акушерките да получават компенсация за свършената от тях работа. Домашните акушерки са преследвани в почти всяка страна, дори и в Холандия, където услугите, свързани с домашните раждания, имат дълга и почитана традиция. Вярвам, че развитието на една страна може да се измери по степента, в която се зачита правото на раждащата майка да получи грижа около раждането, независимо от това дали то се случва в дома или в болнични условия. В това отношение настоящата ситуация в Унгария до голяма степен ме безпокои и разстройва. Там, невъзможността да се осигури и защити това важно право е подчертана от продължителната дискриминация и грубо отношение спрямо независимата акушерка д-р Агнес Гереб. Агнес вече в продължение на повече от 20 години се опитва да защити основните права на майката и детето и поради тези си опити, беше вкарана в затвора, а наскоро получи 2-годишна присъда и е държана под домашен арест през изминалата година. Сега отправям молба към унгарското правителство да се намеси и да спре злоупотребите и несправедливото отношение към един международно уважаван експерт в домашното раждане.

Раждането не трябва да се възприема като стока или услуга, от която се правят пари, нито пък като някакво състояние, което големите институции или правителствата имат право да контролират, диктувайки на жените как ще раждат, игнорирайки индивидуалните желания и потребности на майката. Неизбежно, това положение твърде често допуска разни грубияни да отговарят за женските тела, нещо, което никой друг бозайник не позволява. В някои страни акушерките са напълно подчинени на лекарите. Типично за тези страни е прилагането на много сурови методи при родилните грижи, и резултатите показват това. Време е да се спре този вид поведение. Традиционни народи, местните племена, не позволяват подобно поведение. В това отношение трябва да се учим от тях.

Подобни творби


This entry was posted in За Тялото and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.