Моля, играй си с мен! (Басня от Синята Икономика)

Това е една от басните за деца на Гюнтер Паули по Синята Икономика. Свали пдф.

Свали аудио

Млад морски лъв плува из океана и си търси с кого да си играе. На дъното, само десет метра по-надолу, забелязва най-голямата морска краставица, която е виждал.

„Хей, ти, хайде да си играем!“, извика морският лъв и докосна нежно краставицата с лапичката си.
Морската краставица въобще не му обърна внимание и просто продължи да яде дневната си дажба камъчета от морското дъно.
„Хайде, знам, че си червеят на морското дъно и имаш много да ядеш, но си почини малко. Искам да си играя.“

Отново нищо не се случи и морският лъв започна малко да се изнервя.
„Защо не искаш да си играеш с мен? Сигурно защото аз плувам много бързо и не ти се иска да загубиш.“
Морският лъв отново докосна краставицата. Този път тя се сви и втвърди.
„Ох, толкова си скучна! Няма да ти направя нищо. Ако искаш, ще измисля специална игра само за теб и за мен и дори ще те оставя да победиш един-два пъти.“

Един скат манта, наречен още морски дявол, се показа над пясъка:
„Може би е по-добре да оставиш краставичко на мира. Той е единственият останал от неговия вид тук.“
„Но нали точно затова искам да си играем. Той е самотен, а аз съм щастлив. Харесва ми неговия характер и знам, че ако загуби, никога няма да полудее. Точно с такива приятели искам да си играя!“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

„Но краставичко е зает да поддържа морското дъно чисто. Всички негови братя и сестри бяха събрани и закарани в Китай.“
„Китай е толкова далече, чак на другия край на океана. Там да не би да им трябва помощ да почистят морското дъно?“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

„О, не, те не бяха изпратени там да работят, а бяха изядени!“
„Изядени! Това е лудост! Те не са вкусни. Веднъж загубих една игра и ухапах моя приятел, и той беше неприятен на вкус.“

„Всички знаят, че месото им не е вкусно, но някои хора вярват, че ако ядат краставичко ще станат по-силни.“
„По-силни? Сигурно са луди да си мислят такова нещо!“

„Тези хора са готови да дадат много пари за този афродизиак“
„Афро какво? Не искам и да знам за думи, които не мога да произнеса. Само искам да си играя! Хайде, краставичко!“

„Да, по-добре да си играеш, докато можеш. Защото когато пораснеш, ще те преследват и убият заради това, което имаш, а сестрите ти нямат.“
„Оф, аз искам да си играя, моля ви!“

… И това е само началото! …

Подобни творби


This entry was posted in За Децата and tagged , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.