Реч на Хосе Антонио Абреу при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Хосе Антонио Абреу при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Получаването на Наградата за цялостен житейски принос изпълва сърцето ми с радост. Моите заслуги са недостатъчни да ме направят достоен за тази висока чест и затова приемам наградата от името на всички творци и преподаватели, които бяха до мен през изминалите 27 години. Всички те черпят вдъхновение от благородните идеи на децата и младежите в Латинска Америка, а себеотрицанието и солидарността им заслужават истинско възхищение. Новото „музикално поколение” в Южна Америка е доказателство за един континент, намерил прекрасен модел за развитие чрез младежките оркестри и хорове.

Получавайки Нобелова награда, Габриел Гарсиа Маркез, един от известните писатели, идващи от нашия континент, настоява творбите му да бъдат разглеждани, като неизменна част от „бурната реалност” на Латинска Америка. Жителите й са успели да формират една наистина уникална култура.

Реалността, която постепенно се оформя там, ще ни поведе към една нова епоха, в която изкуството се превръща в неотменно социално право на всеки човек, а творческото развитие на младите задвижва истинска социална революция.

Националната система от детски и младежки оркестри във Венецуела се състои от мрежа от 120 младежки и 60 детски оркестъра, разпръснати във всички провинции. Основната цел на тази система, включваща 110 000 младежи, е не само да даде израз на артистичните им заложби, но и да подпомогне световната политика за участие, интеграция, превенция, образование и защита на младите хора.

Оркестърът е много повече от една творческа структура. За младите хора да свириш в оркестър означава взаимодействие с другите музиканти, стремеж към съвършенство, дисциплина, работа в екип и взаимозависимост между отделните елементи в оркестъра, между различните музиклани инструменти и гласове. Така тази общност, каквато е оркестъра, чрез своето музикално послание се докосва до това крехко равновесие на множество динамични и трудно уловими ценности.

Ето защо младежките и детски оркестри са толкова важни. Чрез солидарността те насърчават интеграцията на младите хора в социалния живот, но също така подпомагат и развитието на отделните личности.

Това показва колко полезна е дейността на оркестрите за изграждането на характера на младите хора. Тя стимулира ума и възприятията, помага на участниците да развият интелектуалните си способности и способността си да се изразяват.

В национален мащаб е създадена специална програма, насочена към младежи и деца с физически или психически проблеми. Целта е да им предоставим лечение и рехабилитация чрез методи и техники на съвременната музикална терапия.

В системата участват и много изоставени деца, което означава, че ние се грижим и за тяхното образование, рехабилитация и евентуално връщане в семействата им. Предлагаме и допълнително образование в сферата на изработване и поправка на музикални иструменти. Целта ни е да създадем национална мрежа от дребни предприемачи, изработващи музикални инструменти за местния и регионалния пазар.

Чрез новата си програма „Música y País” (Музика и страна), се стремим да гарантираме, че проучването, съхранението и изпълнението на традиционна венецуелска музика ще достигне до младите хора и общности. Целта ни е да заздравим съзнанието за нашата национална, социална и историческа идентичност сред новото поколение. В рамките на тази програма „Música y País” се организират семинари, концерти и рецитали, насочени към най-бедните хора, като мотото е „За музиката – против наркотиците, насилието и престъпността”.

Структурата и методологията на системата се основават на гъвкъво, отворено и демократично ръководство, в което участват колкото се може повече деца и младежи.

Проектът е важен за развитието на обществото в три сфери: лично-социална, семейна и общностна. В лично-социалната сфера децата и младежите, събрани заедно от музиката, се развиват духовно, морално, интелектуално и емоционално. Да свирят в оркестър още от малки помага на децата да израснат в една благоприятна среда, да придобият безценен интелектуален, социален и емоционален опит и да се научат на търпение, дисциплина, издържливост, както и да правят компромиси и да оценяват личния принос на всеки един за постигане на общата цел.

Всичко това помага за изграждането на положително самовъзприятие, самоуважение и увереност.

Доказано е, че има силна положителна връзка между успехите на децата в училище и това, че се занимават с музика. За да бъдат приети в нашите музикални уроци, децата и младежите трябва да покажат добри резултати в училище, което изисква от тях да разпределят добре времето, уменията и способностите си. Участващите в програмата имат по-добри умения за комуникация, остават съсредоточени по-дълго време и се справят по-добре с математиката. Програмата създава усещане за социална солидарност и принадлежност към една общност.

Семейната сфера се характеризира с безусловната подкрепа, която децата и младежите, свирещи в оркестрите, получават от родителите и роднините си при изпълнението на поставените според личния им талант и интерес цели. Начина, по който членовете на семейството подкрепят децата, както финансово, така и като ги окуражават, е наистина впечатляващ. Когато едно дете открие радостта от музиката и пред него се разкрие дори и малка частица от възможностите, които оркестърът може да му предложи, то започва да въодушевява цялото си семейство, а това води до подобрение на тяхното икономическо и социално положение. Възниква воля освен своето да подобриш и благосъстоянието на всички.

Голяма част от децата и младежите идват от най-уязвимите и отхвърлени от обществото общности. Участието им в оркестрите им дава възможност да си поставят нови цели, да имат планове и проекти, да мечтаят. То внася смисъл в съществуването им и им помага в ежедневната борба за по-добри условия на живот чрез многобройните възможности, които оркестърът им дава.

За общността оркестрите представляват нов вид културна среда, където се случва обменът на нови идеи и възприятия. По този начин площадите, театрите, училищата, църквите и парковете във Венецуела буквално се изпълват от бързо нарастващия брой детски и младежки оркестри. Това е нов начин на социално взаимодействие, което обогатява културата на страната ни. Когато един живот, изпълнен с музика, стане нещо нормално, музиката престава да бъде лукс. Тя става част от ежедневието. Едно дете може да свири в скромно обзаведения си дом. Друго – в гаража на баща си. Много деца могат да участват в рецитали и концерти, независимо от това къде живеят – дали по крайбрежието, или високо в планините. Материлната бедност бива побеждавана от духовното богатство. А духовното богатство може да осигури физическите условия, етическите принципи, емоционалните и интелектуални инструменти, нужни за преодоляване на материалната бедност.

Системата се ръководи от някои етични принципи. Учениците участват активно в този процес, като творят, свирят, слушат и си сътрудничат. В резултат на това музиката, както и всичко, което тя носи, като личностно развитие, взаимоотношения в семейството и общностен дух, е спонтанна и става естествена част от живота. Музиката вече не е отделена от ежедневието. Тя го подхранва и в същото време и самата тя черпи вдъхновение от него. Обогатено от музиката, ежедневието се превръща в едно естетично преживяване. Хармонията и красотата присъстват в природата, училището, града и дори във вътрешния ни свят. Човек започва да възприема изкуството не като нещо стерилно, затворено в музея или концертната зала, а като нещо, което неизменно присъства в заобикалящата ни среда, в хората, които срещаме и нещата, които виждаме всеки ден. Всичко това е в ярък контраст с насилието, което често доминира в ежедневието и социалния живот.

Системата има и превантивна функция, защото помага на младежите да стоят настрани от злоупотребата с наркотици, проституцията, алкохолизма, апатията, престъпността, корупцията и лошата компания. Участието в оркестър е неизчерпаем източник на личностно развитие, носочено към постигането, както на лични, така и на общи цели.

Този музикален феномен във Венецуела изведе на показ погрешното противопоставяне между популярна и класическа музика, защото в репертоара на ежеседмичните концерти из цялата страна се включват и двете. Т.нар. класическа музика вече е естествена част от културния репертоар на нашия народ, което само потвърждава, че тя е един универсален език, който всички говорят и разбират. По същия начин народната музика се обогатява, като бива изпълнявана от симфоничен оркестър, чиито инструменти превръщат ритъма и тоновете в едно многоцветно богатство от звуци. Националната система от детски, предучилищни и младежки оркестри изгражда един положителен образ на венецуелската музика. Тя се възприема, като път към успеха, професионална кариера, носеща социално признание; модел и възможност за младите хора. Те започват да оценяват значението на понятия като заслуги, усилия, издържливост, дисциплина и в бъдеще именно тези хора ще изградят една нова и по-добра Венецуела.

Дами и господа, да помагаш за създаването на нови и нови младежки оркестри, означава да сееш семенцата на бъдещите нации и народи. Както това се случва в момента в Аржентина, Чили, Уругвай, Бразилия, Колумбия, Венецуела, Тринидад и Тобаго, Ямайка, Еквадор, Перу, Боливия, Куба, Панама, Ел Салвадор, Гватемала и Мексико, където създаването на младежки оркестри се възприема като символ за национална интеграция.

Дами и господа, най-тържествено заявявам намерението си през следващите няколко месеца официално да бъде основан Детски и младежки оркестър на Американския континент. Основната структура ще бъде създаването и откриването на Младежки симфоничен оркестър на Америка през август 2002г. Той ще се състои от отделните национални оркестрални системи на всички държави-членки в организацията. В основата му ще стои не противопоставянето между образованието и културата, а обединението им в едно неразрушимо духовно измерение. В културата се крие същността на човешката душа, нашата най-дълбока идентичност. Самите принципи, вдъхновили Якоб фон Уекскул да създаде Наградата за цялостен житейски принос, ни показват възможността да почетем миналото, като приемем предизвикателството да създадем един свят, в който всички можем да живеем достойно и свободно. Моля се Бог да ни помогне да постигнем този достоен идеал.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.