Вярвам в теб!

Може би защото отвсякъде чуваме постоянно „Не!”, е толкова неочаквано, когато някой ти каже „Вярвам в теб! Можеш да се справиш. Опитай!” Дори е малко плашещо, защото започваш да си мислиш „Уау, някой всъщност вярва в мен… Ами ако наистина успея?!” Чувстваш се задължен да успееш или поне да опиташ, за да оправдаеш оказаното ти доверие и да не разочароваш човека, повярвал в теб. Дори и да знаеш, че няма начин този човек да разбере дали си успял или не, пак изпитваш известно задължение към него.

Вярно е, че нямаш нужда от чуждото одобрение, за да успееш, но понякога думите „Вярвам в теб” са ти необходими, за да можеш самият ти да повярваш в себе си. Защото, за да ти каже някой тези думи, значи е открил в теб нещо различно, нещо, което му подсказва, че може да ти има доверие и че точно ти ще успееш. Да вярваш в себе си е прекрасно и изключително важно, но понякога е нужен и някой външен човек, който в трудните мигове на колебание, когато всички ти казват „Няма да стане!”, да ти прошепне „Вярвам, че е възможно!” и да ти върне надеждата.

Преди години един човек ми каза „Вярвам в теб!“ и от тогава никога не съм забравяла тези думи. Може да звучи преувеличено, но понякога си мисля, че те са една от причините, променили живота ми. Спомням си ги в трудни моменти, когато в мен се промъква мисълта да се откажа или когато други хора се опитват да ме убедят, че няма смисъл. И започвам отново да вярвам в себе си.

Понякога ми се иска да помоля всички хора да не убиват чуждите мечти със своето „Няма начин!” още преди да са ги чули и да са им дали шанс да полетят. Знам, че понякога правят това, просто защото ги е грижа за нас, не искат да се разочароваме, опитват се да ни предпазят, за да не ни боли, ако не успеем. Но неуспехите са част от живота, от тях се учим и са ни нужни, за да продължим напред.

По-добре да повярваш в нечии мечти и да му подадеш ръка да се изправи след евентуален провал, отколкото цял живот да се опитваш да разсейваш съжалението му за това, че никога не е пробвал. По-лесно е да се опиташ да полетиш, да паднеш, да се изправиш и да полетиш отново, отколкото да се научиш да летиш, когато никога не си го правил и всички ти повтарят, че да се лети е невъзможно.

Затова, ако никой до сега не ти го е казвал, нека ти го кажа аз, мили читателю: Вярвам в теб!

И ако случайно това не ти е достатъчно, в това видео същите думи ще ти кажат още около сто души:

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged . Bookmark the permalink.

Comments are closed.