Оставил питомното, тръгнал да гони дивото

Тази поговорка често се използва в отрицателен смисъл – за някой, който вместо да си стои и да си се радва на сигурното, го изоставя в стремежа си към нещо друго, често рисковано. Ще я разгледаме от две гледни точки.

От една страна наистина трябва да се научим да ценим това, което имаме. Вместо постоянно да се оплакваме, че сме зле, че все нещо ни липсва, все не ни достига, нека се огледаме около нас и видим всички хубави неща, които ни заобикалят. Вместо да поставяме условия – ще бъда щастлив, когато постигна това и това, да осъзнаем, че щастието е тук и сега, а не някаква далечна цел. Вместо да мислим единствено за това, което нямаме, нека да видим това, което имаме. Приятелите, любимите хора, топлината на слънцето, красотата на природата. Нека забелязваме по-често радостта, щастието, красотата, които са до нас всеки ден, защото те понякога са толкова крехки и лесно можем да ги загубим, а когато това стане – съжаляваме, но вече е прекалено късно. Затова трябва да изживяваме истински всеки един момент преди да е отлетял.

Да се радваме на това, което имаме обаче не означава, че не трябва да се борим за нови неща. Необходима ни е цел, мечта, към която да се стремим, за която да се борим и която да ни дава смисъл и надежда за бъдещето. В противен случай настоящето се превръща в сиво ежедневие, навик – всичко си е същото, нищо не се променя, настъпва застой и липса на развитие. А за да има развитие, понякога е необходимо да се откъснем от сигурните и безопасни пристанища и да навлезем в непознати води, стремейки се към далечни хоризонти. Като внимаваме най-ценните за нас неща и най-близките ни хора да са на кораба, заедно с нас и да ни подкрепят в това вълнуващо пътешествие.

Ще завърша с един цитат по памет „Това, което ни спира да преследваме мечтите си не е нежеланието да се борим за тях, не е страхът от промяната и неизвестността, а страхът да не изгубим това, което вече имаме.” Не помня къде съм чела тези думи, но може би има нещо вярно в тях. Може би понякога рискът да тръгнем да гоним дивото си заслужава.

Нека се радваме на това, което имаме, на радостите, които ни носи настоящият момент, но нека не забравяме и мечтите си и не спираме да се борим за тях.

Подобни творби


This entry was posted in За Разума and tagged , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.