Бързата работа – срам за майстора

Тази поговорка изглежда леко поостаряла в днешното време на високи скорости. Днес всеки бърза за някъде. Бърза да порасне. Бърза за работа. Бърза да не изпусне автобуса. Бърза да се затвори вкъщи пред компютъра или телевизора. Мечтае за бърза печалба, иска бързи коли, обича бърза храна и се оплаква, ако няма бърз интернет.

Бързаме, а често не знаем за къде и бъркаме посоката. Какво значение има, че сме първи, ако пристигнем на грешното място?

Всъщност, ако се замислите, поговорката и днес важи с пълна сила. Забелязвали ли сте как точно когато най-много бързате, най не ви върви? Изпускате разни неща, неволно ги бутате и събаряте на земята, правите правописни грешки, докато пишете, не успявате да откриете това, което ви трябва, въпреки че е точно пред очите ви. Сякаш вселената образува конспирация срещу вас, а всъщност просто се опитва да ви каже, че е време малко да забавите темпото.

В бързината забравяме, че всъщност всички сме майстори на собствения си живот. Майстори, които имат право само на едно творение. И затова то трябва да е най-доброто, на което сме способни. Бързината тук не помага. Прекалено бързото темпо на музиката ще изпревари думите на песента. Бързайки, няма да оставим боите на картината да изсъхнат или ще забравим да нарисуваме слънце. От нетърпение глинената фигурка ще остане недоизпечена. Бързата ръка ще нанесе някой грешен удар с длето върху каменната статуя. От нас зависи дали ще бързаме да завършим творението си или ще вложим в него цялото търпение и любов, на които сме способни.

И накрая ще ви разкажа една история, чиито източник за съжаление не помня. Била организирана експедиция през непознати земи и в състава й влизали местни хора. Ръководителят на експедицията бързал много и дори искал да изпреварва графика, а хората го следвали. Това продължило три дни, а на четвъртия те отказали да продължат. Когато ги попитал защо, те отговорили „Ние вървяхме бързо и тялото изпревари душата ни. Сега трябва да я изчакаме да ни настигне, за да бъдат двете отново едно цяло“.

Подобни творби


About Александрина Цонева

Здравейте, аз съм Александрина, по образование политолог. Освен обществени и социални теми, ме вълнуват и теми, свързани с личностното развитие и самоусъвършенстване. Интересувам се от българска литература и фотография. С мен може да се свържете на имейл: aleks (долна черта) ts (в) yahoo (точка) de.
This entry was posted in За Обществото and tagged , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.