Общуване

Големите мъдреци твърдят, че на света не съществува нищо друго освен живите същества и отношенията между тях. Всичко е отношение, всичко е общуване. Щастието и Любовта, Истината и Мъдростта, Правдата и Добродетелта, Взаимодействието и Създанието, Развитието и Радостта, с една дума – всичко, се заражда и развива единствено и само благодарение на общуването. Целият свят се е зародил от една идея, от словото, от общуването. Всичко е единно и взаимосвързано. Това е междувременно показано не само от духовните водачи, но и от науката.

Особено вярно е това в днешни дни, когато обществото ни постепенно минава от крайна материализация към по-духовно ниво на развитие. Време, в което технологиите изпреварват човешкото развитие значително и светът ни се технологизира и виртуализира. Време, в което на земята живеят много повече хора, отколкото са я населявали в цялата й история досега взети заедно. Време, в което хората живеят по-събрано на едно място, от когато и да е било. Време, в което хората пътуват повече, от когато и да е било. Време, в което много повече хора живеят в други страни, сред други хора, от когато и да е било. Време, в което количеството на обменяните и създавани данни, знания, действия, стоки, услуги и т.н. е по-голямо от когато и да е било. Време, в което всичко около нас е много, разнообразно и разнородно. Време, което е изключително вероятно никога да не се повтори с такова голямо количествено натрупване.

Благословени сме да живеем в едно невероятно време, изпълнено с толкова много прекрасни възможности. От нас зависи да ги използваме, да превърнем количеството в качество. Всичките тези количествени натрупвания минават през главите на хората, биват преработвани и предавани. Така сме свидетели на образуването на един колективен Свръх-Разум, мозък, компютър или както решим да го наричаме. И също както и при мозъка, всеки един човек е една клетка, а отношенията между хората са като едни неврони. И цялата връзка, цялата работа, всичко, което се случва, се случва благодарение на разпространението по невроните, благодарение на общуването между хората. От общуването между хората зависи какво ще се случи с цялото ни общество и със Земята. Не предаваме ли правилно по невроните това, което трябва и когато трябва (разбирай общуваме лошо с другите хора), запушват ли се отделни клетки (разбирай, отделни хора не са отворени към света), то не се използва достатъчно добре всеобщата сила, общия Свръх-Разум.

Природата си знае работата – да погледнем, освен мозъка, пчелите или мравките – всяка една от тях изглежда, че знае точно кога какво върши. Това е така благодарение на непрекъснатото и непосредствено, отворено общуване на всеки един индивид с останалите. При тях няма затвореност и неправилен или непълен обмен. Всичко е в едно безкрайно единство, подчинено на благото на общия организъм, на обществото. И каквото и да прави една мравка или пчела, колкото и тежък и непосилен товар да носи, никога не пренебрегва общуването с останалите. Това е най-важното и се прави при всяка една среща с друга мравка, поне 20-30 пъти на минута. Може да се каже, че животът на мравките се състои само от общуване, което действа прекрасно. Нашият живот също се състои само от общуване, но ние, като по-висши същества, имаме свободата на избор и не сме, както мравките, от Бог предопределени как точно да общуваме. И това е прекрасно. Но нека никога да не забравяме за мравките. И нека винаги, когато имаме трудности, да отидем да гледаме мравките. Те знаят как бързо-бързо да ни помогнат – мъдростта за общуването, която споделят, е безценна.

Всичко казано до тук е вярно и за ОМ. Броят на участниците расте. Важността от отворено общуване е все по-голяма. При ОМ запушването на клетките и непълното предаване на данните по невроните е нещо, което противоречи на основната ни ценност – отвореността. Не сме ли отворени, не сме ОМ. Не сме ли отворени и открити, не правим това, което обещаваме да правим, не сме това, заради което хората са при ОМ. И най-важното – не сме ли отворени ние от ОМ, няма да успеем да постигнем стремежите си за едно по-добро, отворено и положително българско общество.

Говорейки за общуването в ОМ, е важно да не се разграничава прекалено силно между външно и вътрешно общуването. Разбира се, че във всяка жива система, общност и т.н. има неща, които трябва да останат вътре в нея, неща, които не са от значение за външния свят и той не трябва да бъде затормозяван с тях. В същото време трябва да се внимава да не се изпадне в затвореност и самоцел.

Най-важното, свързано с отвореността е, че всичко, което правим, се появява на страницата. В дългосрочен план това е най-добрият начин за отворен обмен. Всичко, което е създадено и направено, но не е напълно съвършенно, а нищо никога не е съвършенно, се доразвива и се помества отново на страницата. Така се заражда един жив разговор, едно устойчивото, отворено и положително общуване в ОМ, живото слово.

Пожелаваме си да сме благословени и да общуваме в сговор! Правим ли го, имаме всичко!

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото, За Разума and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.