Нашата криза и новото начало

Учителят Дънов е казал, че ново вино в стари мехове не можем да налеем. Първо трябва да излеем старото, а най-добре да сменим и меховете. Казват го и много други мъдреци, макар и не точно с тази метафора.

Кризата, та кризата … наслушахме се дотолкова, че дори и аз реших да напиша за нея, кризата, и за нас, Европата, и нашето ново начало. Голямото въодушевление за тази творба идва от качествената журналистика във FAZ и най-вече от днешния им репортаж „Моята криза“, в който 17 младежи от всички евро-страни описват кризата в родината си. Учудващо е разнообразието на гледните точки и различното проявление на „кризата“. И още по-впечатляващо е еднаквомисленето на всички и ясното посочване на проблемите – финансовата, икономическата, институционалната, политическата, управленческата криза не са нищо повече от едно последствие на личната, социалната, обществената, културната и най-вече Духовната криза. Решението на последните пет ще донесе неизбежно решението и на първите пет.

Едно е ясно – кризите идват от това, че имаме и искаме винаги и все повече в материално отношение, а даваме все по-рядко и все по-малко в Духовно. Живеем много над материалните си възможности и много под Духовните. Далеч сме от златната среда и хармония и това се вижда не само в лично, но и в обществено отношение. И както толкова често се получава, искайки заслепено повече богатство, не забелязваме как имаме все по-малко. Дори в държави като Германия 80% от населението обеднява, а само 20% забогатява. Материалното разделението 80/20 е обединено от еднаквото Духовно обедняване. Затова и трябва да говорим предимно за „морална криза“.

Решението на тази морална криза е просто – обединението в различията. Това се знае отдавна и не случайно е мотив на ЕС. Все пак сме преодолявали заедно и по-големи кризи, като войните на двадесети век, комунизма и прехода. Ще преодолеем и капитализма, но само ако отново се обединим. И сега, за да не ме разберете неправилно, ще подчертая, че обединение не означава централизация и уеднаквяване, а е пълната им противоположност – децентрализация, локални и различни, според местните условия, решения, които се вземат от всички. Не, не само от тези, които имат желание, а от всички. Всеки трябва да може да се напъне, да се мобилизира и да се научи, че няма да живеем никога в демократично общество докато делегираме гласа си, мнението си и свободната си воля. Можем да делегираме труд според способностите си. Но нямаме морално право да делегираме нито свободата си, нито отговорността си. В противен случай просто ще деградираме от човешки същества в маймуноподобни. Подобни случаи историята е виждала и ще вижда още. Няма нужда и ние да сме едни от тях. Нека да се учим от грешките на предишни „култури“.

И за да Ви стане по-ясно – сега живеем в свобода, в която не сме си отворили крилете и в липса на отговорност, в която сме забравили корените си. Тоест, нито имаме свобода, нито поемаме отговорност. Какво сме тогава? Едно нищо! Поне не хора със свободна воля, които седят отговорно зад действията си и зад пътя си. Човешкият стремеж, определен от Божествената ни същност е по-скоро свобода на отворените криле в името на развитието и отговорност в името на корените, извора и вечността.

В този ред на мисли, правителствата отговарят на кризата по най-лошия начин като първо режат парите за образование и култура. Това можем да сравним като рязане на крилете на бъдещето и свободата и забравяне на корените на традицията. Това се вижда много добре в средиземноморските държави от южна Европа, като Гърция, Кипър, Италия, Испания, Португалия и Франция, които определено не могат да се нарекат наследници на каквато и да е висока култура. Или поне са я позабравили добре. Но какъв пример да вземат от другата страна на морето, където, едва освободили се, арабите вече пренебрегват отговорността си и рушат своята вековна и, и без това, слабо запазена култура?

Не случайно при държавите от южна Европа сривът е най-голям. Техните ученици от централна Европа по-добре са си научили урока. Западна/северна и източна Европа пък въобще не са в сметката, едните защото не искат, а другите – защото не им дават. Но и двете групи трябва много да внимават в картинката, защото изглежда и те не са си научили уроците и не обръщат внимание на потребностите на обществата си. И докато в източна Европа имаме корени, но ги забравяме, а и още незнаем как да направим така, че да ни поникнат криле, то в северозападна трябва да обърнат най-после внимание и на образуването на корени, че само с криле няма да стане. Това се отнася в най-голяма сила и за малките-големи тигри Исландия, Ирландия, Словения и Естония, на които прекалено бързо им израснаха крила… И докато в Исландия и отчасти Ирландия корените помагат, то в Словения и Естония помощ се не види. Това трябва да се чете като предупреждение и за Люксембург, Лихтенщайн, Швейцария, Андора, Гибралтар … и други джуджета. В Лихтенщайн кризата надали скоро ще се усети в джоба, но поне херцогството, опс, великото херцогство, вече е орязало разходите за култура. Явно заплатите на банкерите и висшите апаратчици са по-важни от културата. Можем да се сетим какво ги очаква.

Един положителен пример трябва да дадем … точно този ли? Точно страната-джудже, която е една единствена боклукчийска яма от бетон и камъни без никаква зеленина и тонове мръсни пари и бизнеси ли? Да, става дума за Малта. Същата, в която няма липса на култура и на работни места. И същата, която обикновено е на дъното на всякакви статистики, но оглавява класациите на Европейския съюз „само“ в следните три области – образование, здравеопазване, сигурност. Е, май съчетано с хилядолетните корени, тези три стълба на обществото определено дават криле. Малко усилия могат да доведат и до екологичен рай и чисти и стойностни предприемачества. Предвид предпоставките, това ми изглежда по-вероятно, отколкото в други държави.

Говорим за културна криза от една страна и местни, децентрализирани, според условията, решения, но какво означава култура, откъде идва и каква е връзката? Култура идва от земеделска култура, тоест от земеделието. Тук ясно се вижда и връзката с локалните решения, според условията.

Та, кога ли идеалите на свободата и на отговорността ще намерят място в политиката и икономиката? Една първа крачка е президентът на Германия, отново централна Европа, – Гаук, но това все още не е достатъчно. Засега тези добродетели присъстват предимно в качествената журналистика, но станат ли част от ежедневния ни личен живот и от обществото ни, то непременно ще се пренесат и в управленческите структури и ще създадат една Духовна култура на даването, на крилете и корените. И точно това разбират младите хора, особено от градовете. И хората в отдалечените села, които все още ценят здравите си традиции и корени. И които, поради трудностите в живота и близостта с природата, имат и развити криле. Тези две групи, подпомогнати от публицистиката, определено са здрава основа за положително бъдещо развитие. Както винаги, тези в центъра на събитието и тези, гледащи цялата картинка отдалеч, първи са принудени да се осъзнаят и да разработят нови решения за обществото.

Културата и изкуствата се развиват, също както и ОМ, точно в процесите на криза. Затова и сегашната е една голяма възможност да възкръснат корените ни и да ни пораснат нови крила. Явно силно необходимо ни е било потребителското общество със жаждата си за повече и повече, за да може да възкръсне и стремежът към Духа, чувствата, съзерцанието и възприемането. Затова е важно, с или без пари (те и без това не правят културата), публицистиката, филмът, киното, музиката, изкуствата и т.н. да намерят решения, а не само да дефинират проблемите. Корените и крилете няма да пораснат, ако ги гледаме и им се чудим.

И ако започнах с Дънов, намирам за уместно и да завърша с него. Ако обясним на един просек как се прави хляб, то няма да му помогнем. По-добре да му дадем хляб. Важни са практическите решения. А те започвам с личната промяна в поведението. Всеки един е толкова свободен, колкото далеч се простира отговорността, която поема за действията си!

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.