Пловдив

Пловдив е едно от местата, описани в книгата „Беловит“, която ви отвежда на едно приключени из най-известните природни и исторически забележителности в България в търсене на една отдавна забравена легенда за славянския бог на светлината и доброто.

За първи път посетих Пловдив едва миналата година, макар че толкова време вече живея само на около час път от този прекрасен град. Дори и един ден, прекаран в него, ми беше достатъчен, за да го харесам и да знам, че ще поискам да се върна тук отново. За историята на този древен град можете да намерите достатъчно информация в интернет, тук предпочитам да споделя личните си впечатления от своя престой.

По един от мостовете над река Марица достигаме центъра и пешеходната зона, която в съботния ден е изпълнена с хора. Прави хубаво впечатление, че фасадите на старинните сгради, обграждащи двете страни на улицата, са добре поддържани и греят в различни цветове.

Отклоняваме се по една малка, стъмно изкачваща се нагоре уличка и постепенно навлизаме в Стария град. Колкото и снимки на Античния театър да разгледате, красотата му може да бъде оценена истински само когато го видите наживо. Прекрасно е, че входът е отгоре и така той се разкрива целият пред вас в цялото си величие, пренасяйки ви в една друга епоха.

Усещането да докосваш огромните каменни блокове и да се разхождаш по същата сцена, по която са ходели хората и преди близо 2000 години е невероятно. По част от местата за зрителите все още личат старинните надписи, издълбани върху изгладените от многобройните стъпки камъни. Изумително е как нещо, строено преди толкова време е оцеляло и до днес, а нашите модерни сгради са толкова крехки.

Излизайки от Античния татър е време отново да сменим епохата. Малки калдаръмени улички, красиви къщи, напомнящи с архитектурата си за Копривщица, прихлупени църкви с каменни зидове ни пренасят направо в Българското възраждане. Макар и старинно, това място не е застинало във времето, а е много живо и днес. Къщите са превърнати в музеи, галерии, центрове за изкуство, читалища.

Макар и лятото отдавна да е отминало, туристи не липсват, а малки дюкянчета привличат погледа с многобройните си сувенири. Във въздуха се усеща някакво спокойствие, сякаш човек има цялото време на света, за да открие сам и да се докосне до всяко кътче на това прекрасно място.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.