Разбивачът на езици

Всеки нов език е врата към нов свят, казват старите хора. Днес ако не говорим поне два чужди езика освен родния си, сме изгубени в общуването. Родителите изпращат невръстните си деца в ясли и градини с преподаване на чужди езици. Колкото по-рано се започне, толкова по-добре. Виртуалният и реалният свят предлагат безброй възможности да се самообразоваме и проговорим поне английски. Възможно ли е човек, който до 21-вата си година не е говорил друг език, освен родния си английски (съответно ирландски) да научи гладко в рамките на осем години шест езика? И то какви – испански, френски, немски, италиански, португалски и есперанто – и да продължава да се стреми към още няколко, в момента турски и американския език на знаците.

Бени Люис е ирландец от гр. Каван, вегетарианец и луд по технологиите, както сам се описва в блога си Fluent in 3 months. През детството си е имал говорни проблеми, посещавал е терапевт, допълнително в училище езиците малко са му се отдавали. След като си взема дипломата за висше образование като електронен инженер през 2003 г., Бени заминава за Испания. Тогава започва „любовна му връзка” с езиците и културата. Открива за себе си, че ученето на чужд език изобщо не е сложно, когато подхождаш към него правилно.

Бени успява да научи испански на достатъчно добро ниво – най-високото C2 от Европейската езикова рамка. В същото време съдбата го отвежда в най-различни държави. Така той решава да се пробва да работи като „езиков хакер” – човек, който разбива системата на един език и си го „присвоява”. През живота си Бени е работил като какъв ли не. Но с това си решение да бъде „езиков разбивач” и да предава знанието си на други чрез блога си и малък самоучител, той изпълнява най-голямото си желание – да е независим, да пътува и да общува с хора. Мечтата му към днешна дата е да събере достатъчно пари, за да може да си позволи да живее в Москва и Токио за по три месеца, за да научи съответно руски и японски.

Ето, например, как Бени се пробва да научи немски, прекарвайки три месеца в Берлин. Поставя си цел – да издържи изпита на Гьоте Институт, отново най-високото ниво – C2 от Европейската езикова рамка. Това решение си е равно на малка лудост за някой, който тепърва ще започва да учи сериозно немски и то за срок от три месеца! Бени е имал часове по немски в училище, но към деня, в който стъпва на немска земя, не може да си поръча нищо за ядене на немски. Признава, че това е езикът, в който е вложил най-много труд, но резултати не са налице. Искрено съжалява, че от стотиците часове уроци по немски не е излязло нищо успешно и му се налага да разговаря с немци, австрийци и швейцарци все още на английски. Крайно време e за промяна!

Какво прави Бени: записва се за изпит, но не и за курса, който подготвя за изпита. Гьоте Институт препоръчва поне 1200 часа по немски за напреднали, за да може човек да издържи изпита. За Бени това седене в час е изгубено време. Неговият метод да”хакне” езика включва също учене по цял ден, но като чете на немски, слуша немско радио и общува активно с немци. И едновременно с това да работи върху книгата си. Хубаво е човек да се стреми към звездите, дори когато се окаже, че е попаднал на Луната – в това вярва Бени.

В първите си разговори с немци се стреми да ги накара да повярват поне за 30 секунди, че той самият е истински немец. На пръв поглед 30 секунди не са много време, но ако трябва да си в непрекъснат разговор и при това не говориш съответния език, не е никак лесно. Първата задача на Бени е да проговори гладко, втората – да си намали максимално акцента и третата – да овладее езика на тялото и жестовете на един немскоговорящ. Задачата ще е успешно изпълнена, ако поне няколко немци, които разговарят с Бени за първи път, повярват, че той е истински немец в първите 30 секунди на разговора.

На края на първия си месец в Берлин, Бени прави видео-разходка из жилището си, при което говори на всички научени от него досега езици, влючително и на немски. Работи върху езиковия си „пътеводител” и описва подробно кои техники използва, за да учи възможно най-бързо думи и граматика. За Бени да говориш един език няма нищо общо с това, колко добре го знаеш, а колко умело общуваш на него. Въпреки че не се записва за академичен курс по немски, той взема все пак частни уроци заради трудностите при писането. Учителката му казва, че реално може да издържи изпита, но само ако запази скоростта си на напредък от първия месец. Бени говори за Берлин като за една от най-тихите столици, в които е бил – в централните части на града не видял да минават нито хора, нито коли за по няколко минути. Жителите на Берлин са също тихи като града си. Бени споделя, че през първия месец от престоя си е нямал много възможности да общува с немци, но се надява, че през следващите два месеца с настъпването на лятото това ще се подобри.

Хубавото при Бени е, че той споделя в блога си както успехите при езиковите си приключения, така и по-малко добрите си постижения. Давайки публичност и на отрицателния си опит, той съветва бъдещите ентусиасти, решили да учат немски, от какво да се предпазят на всяка цена. След края на трите месеца активно учене в Берлин, Бени не успява да издържи изпита за ниво C2. От общо петте компонента, той се справя с четири. Скъсан е на слушането с разбиране. Правилото на Гьоте Институт е такова, че при един невзет компонент и целият изпит е невзет. Въпреки това Бени е много горд със себе си, защото е успял да подобри собствения си технически процес на изучаване на един език и е опознал нова култура.

На частта с говоренето Бени има успеваемост от 75%, като темата, която му се пада за устен изпит е обезлесяването. Повечето хора и на родния си език няма да знаят какво да кажат по въпроса. Съветът на Бени е, когато човек започне да учи език, да се съсредоточи повече върху говоренето от самото начало, отколкото върху изолираното учене вкъщи. И разбира се, да се намира в съответната езикова среда. Този метод му помага да се справи добре с писането на съчинение – 74% успеваемост. От граматичната част успеваемостта му е 61%. Граматиката според логиката на Бени не му е нужна толкова, защото за него е важно да говори уверено, а не граматически правилно. Въпреки че при много хора, изучаващи езици, увереността и смелостта да говорят чуждия език идва от спокойствието, че говорят правилно. При четенето Бени успява едва на 50%. Грешката му е, че не обръща внимание на прецизността на немския – има думи, които описват един и същ предмет примерно, но в зависимост от ситуацията, се използват различно. Дори да слушаш по цял ден радио или телевизия, или да говориш с немци е недостатъчно, за да бъдеш добър на четене с разбиране.

И на края е слушането с разбиране, където Бени постига едва 37%. Като най-голяма грешка тук Бени си признава отново това, което споменах по-горе – че за да разбираш немски, трябва да слушаш немски непрекъснато. Да слушаш пасивно, докато шофираш или докато миеш чиниите, мислейки си, че учиш по този начин, е погрешно. Или поне за Бени не работи. Отделно, че при изпитното слушане човек трябва да посочи много специфични данни, а не просто да разбере за какво иде реч.

Обобщението на Бени след езиковото приключение „Немски за три месеца” е, че си е заслужавало напълно усилията. Не постигането на крайната цел – вземането на изпита за C2 ниво, а това да предизвика себе си и да проговори гладко немски, е бил стремежът му. И той го осъществява. В същото време Бени подобрява техниката си на „хакване” на чужд език, както сам се изразява. След Берлин, заминава за Будапеща, за да учи унгарски. Опитът му е вдъхновяващ за хиляди млади и стари, които,  обременени от академичното преподаване на чужд език, са решили, че нямат дарба за езици и се отказват.

Езикът, като основно средство за връзка между хората, би трябвало да живее по-малко между учебниците и повече на улицата, в магазина, в кафето, където хората общуват. Ако гледаме на езика като цел, а не като на средство, каквото той реално е, ще изгубим излишно време, упражнявайки се в съвършенство. Бени кара читателите на блога си да го последват в начинанието му и да приложат техниките му на учене за който и да е чужд език. Съзнавайки или не, той им дава ключ към безценно богатство, защото дори само опитвайки, те учат. „Има хиляди начини да научиш един език, но само един начин да го проговориш – като си отвориш устата и кажеш нещо.”

Подобни творби


About Александрина Цонева

Здравейте, аз съм Александрина, по образование политолог. Освен обществени и социални теми, ме вълнуват и теми, свързани с личностното развитие и самоусъвършенстване. Интересувам се от българска литература и фотография. С мен може да се свържете на имейл: aleks (долна черта) ts (в) yahoo (точка) de.
This entry was posted in За Разума and tagged , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.