Местни традиции и световни възможности

Преди време гледах едно видео от ТЕД, в което се разказваше как насекомите са един от най-добрите източници на протеини и че бъдещото изхранване на човечеството може да се осигури от тях.

Представете си опустушен от скакалците регион в Африка … единственото, което остава за ядене са самите скакалци …

Това малко ми напомня на предприемачеството от Синята икономика, в което ства дума за храненето на риби с ларви на мухи.

Прадядо ми пък с най-голямо удоволствие едно време си е хапвал мравките, които полазели храната му, която си бил вземал на нивата. Твърдял, че били много полезни.

Майка ми и баща ми пък обичат много охльови. И докато в България са от малкото, то във Франция има множество ферми за охльови и доста ресторанти ги предлагат.

Щраусите притежават едно от най-хубавите и качествени меса и се гледат доста лесно.

Кенгуруто и по-малкото и по-сиво от него лолаби имат не само вкусно месо, но и кожа с много добри качества.

В някои области на централна Азия няма прясна вода. Там конете да се научили да пият солена вода! А хората пият кумис, слабо алкохолна напитка от кобилешко мляко. Това е и един от най-здравословните и качествени продукти, които човечеството е открило. В днешно време качествата му започват да се ценят високо и се произвежда дори в Германия. В Швейцария пък вече правят дори и сирене от кобилешко мляко. И ако можем да кажем, че качеството на продуктите от краве мляко е сравнително ниско, а това на продуктите от овче, козе и биволско мляко сравнително добро, то тези от конско ги превъжхождат значително. По-качества отстъпват може би единствено на … камилското мляко.

Едно време бедуините в пустинята са се хранили почти изцяло с фурми и камилско мляко, което често пиели и вместо вода. И с малкото месо от плячката, които ловните им соколи успявали да хванат от време на време. Това било обаче достатъчно поради прекрасните качества на камилското мляко, което е и едно от най-добрите средства срещу болести и зарази. Една камила може да дава до 20 литра мляко на ден, въпреки че не пие вода с дни. И въобще, оцелява с много по-малко храна и вода, отколкото една крава, например. Освен това може да живее както на +50, така и на -10. Камили има дори в пустинята Гоби, където не е падал дъжд от 400 години! Набавят си водата от снега, който вятърът докарва от Сибир … Още по-любопитно – месото на камилите не съдържа мазнини (те са в гърбицата само) и холестерол.

Защо Ви пиша всичко това? Защото така както конят е решение на много трудности за населението в Централна Азия, така и камилата е решение за Африка, бивола за Югоизточна Азия и Източна Европа, а и не само … и т.н.

Важно е да не забравяме земеделските традиции и да продължим да ги прилагаме там, където са се доказали. А и да ги въвеждаме там, където многократно превъзхождат съвременното ни земеделие. Отглеждането на охльови, коне, биволи и дори камили, щрауси и кенгурута в дадени области в Европа често е значително по-добра алтернатива от кокошките, пуйките и другите пернати, както и от кравите, че дори и от овцете и козите, които имат неприятния навик да унищожават растителността в по-сухи области. И това са само една малка част от възможностите. Има и много други. Да не забравяме и поизчезналите местни породи, които ако възстановим, ще си спестим доста продоволствени неприятности. Стига да си отворим очите, ще ги видим ясно много възможности. Климатът ни се променя, важно е да познаваме културите по света и техните начини на хранене, оцеляване и развитие. От това могат да произлезнат множество устойчиви предприемачества.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото, За Природата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.