Нека сме пъстри. Просто така. Стига еднообразие

Онзи ден един приятел ми каза, че не съм обръщал внимание на колата си (?) и че капаците ми били счупени. Леле-мале. Като че ли това е най-важното нещо… (не че не съм изгубил поне 3-4 часа последната половин година да търся… и не си харесах. И слава Богу)

Ама чакай. Аз съм виждал И Друго. Негеометрично. НЕ сиво. Не еднотипно. Различно… живо. Не знам дали сте виждали тази кола, изрисувана от Майкъл Джагамара. Или пък ей тоя тип, Марк Аткинс. Свири готино. Или тази спътникова чиния. И самолети, автобуси и влакове… Ама само чуй парчето „Going to town“ на Алан Даржин.

Може и да е красиво, по дяволите! Просто така. Tа, като махнах и последния капак, ето какво нарисувахме с децата за половин час:   шарени колелета на колата шарени колелета на колата

Нищо и никаква работа. Капаци? И за какво служат те? Да допълват бетона и асфалта? Дръжте си ги там…

Имаше един филм, „Животът на Брайън“. там той казва на тълпата:
- Вие трябва да сте различни!
тълпата реве: – Ние всички сме различни!
отделен глас: – Аз не съм!

Ами нека да съм отделно гласче пък. Да сме! Ама да е пъстро. Аман от сива и еднообразна дъвка по шаблон. Аз съм си аз, а ти си си ти. Моето червено не е твоето червено. И толкова по-добре.

(А филмчето „Просто така“ е руско. Детско. Красиво. Истинско. За разлика от целият измислен свят на префърцунени намръщени много-сме-важни с всичките си финтифлюшки. Обличай се красиво в дъжда… дори и да ИМ изглеждаш глупаво.)

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.