Мария Монтесори и Гугъл

Днес се навършват 142 години от рождението на Мария Монтесори, която революционира образованието и възпитанието на децата. Това може да разбере всеки от страницата на Гугъл, които по своя си оригинален начин със смяната на логото го отпразнуват. Заслугите на Монтесори са големи, но защо им е притрябвало да гугъл да празнуват точно 142 годишнина? Нима няма други по-кръгли или по-важни годишнини днес? Не знам, заслужава си Монтесори да е днес на логото. Но дали гугъл не идва да ни каже нещо? Едва преди няколко дни немският съд взе решение, че Гугъл и другите търсачки трябва да плащат на големите издателски къщи и вестници, когато чрез тях потребителят намери и прочете статия от техни публикации. Малко странно звучи, а? Да плащаш на някого за това, че си докарал някой на страницата му? Ами нима това не е хубаво? Нима не трябва да е обратно? Не мисля, че има толкова голямо значение, но да се върнем на Монтесори.

Тя седи като символ на свободата и уважението. А точно това липсва в днешния свят. Дотолкова липсва, че нямаме правото дори на свободното разпространение на знания. Парадоксът е, че най-големият монополист, гугъл, защитава именно тези ни права… в какъв свят живеем?

Но, наистина, нека се върнем на хубавото и положителното, а именно – Монтесори. Ето някои от принципите й:

  • Детето да не се прекъсва в заниманията си. Особено, когато се намира в Съзерцание и процес на Възприемане, на Чисто и непосредствено Учене от Средата. Децата почти винаги, когато си играят са във процес на flow, тек, пълно единение с околния свят. Не е хубаво да нарушаваме това свещено, Божествено, Един-Е-Ние на Децата със и в света;
  • да не се говори лошо за детето. То въобще не трябва да се говори лошо за никого и винаги да се съсредоточаваме в най-доброто във всеки и да го развиваме;
  • внимателно избиране на средата за развитие на детето;
  • да се отговаря винаги на детето. Питането е най-важното в развитието. Формулирането на въпрос само по себе си е сравнимо с Библейското: „Искайте и ще Ви се даде“. Затова е важно след като детето е попитало, поискало отговор, ние да му го дадем. Свободата на детето да пита се явява неговата Любов и Развитие, а нашият Отговор се явява нашата Отговорност за Детето и Неговото и съответно и Нашето Развитие;
  • да даваме на детето да прави грешки, за да се учи от тях, но да го възпираме, когато има опасност да се нарани или като прави нещо не добро. Тук се проявява в най-голяма сила ВъзПитанието в Любовта и Доброто;
  • да помагаме на детето да се труди и да работи, когато то самото има желание за това. Ако детето се откаже да научи нещо, това не означава, че ние трябва да се откажем от възможността то да го научи. Явно просто трябва да изберем по-добър за детето начин това да стане;
  • важно е винаги да даваме най-доброто от себе си в общуването с децата. Същото правило важи и за общуването ни с всички хора, животни и със средата. Въобще във всичко, каквото правим.

Подобни творби


This entry was posted in За Децата, За Обществото and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.