Няколко цитата от Жул Рено за писателската дейност


Истинският автор на една книга е нейният издател.

Това е и причината, поради която е хубаво всеки сам да издаде книгата си. Съвременните медии го позволяват. Помощта от страна на ОМ също.

Критикът е ботаник, а човекът на изкуството – градинар.

А се казва, че именно градинарството, земеделието, са най-благородните професии. Това не е случайно. Дори ако погледнем образуването на думите и можем ясно да го видим – градинар идва от Градя, а земеделие от Земя и Дело. А дело, дейност, действие идва от Деи, Бог. Тоест земеделието е единението между Бащата Бог и Майката Земя. Това е най-висшият акт на единение на Детето, Човекът, с неговите родители – Духовният Баща и физическата Майка.

Това съвпада и с обясненията на Шмеман, един от големите православни свещеници на нашето време, в книгите си и особено в „За живота на света“. Според него Човек е гладно същество. Гладно за Бога. Но ние знаем, че е гладно и за храната, идваща от Земята. Можем да обобщим, че е гладно същество за Един-Е-Ние. Човек има, като единствено същество на Земята, свободата и задължението да Твори. А да се твори означава да се дават имена на нещата, да се наименова, да се Благославя (пояснение на думата: Благ е само един Бог, тоест Благото е най-голямото добро, Съвършеното добро, което може да се направи. А Словото е самото Творение, самият процес на Творение. Не случайно „В началото беше Словото и всичко, що стана, стана чрез Словото и нищо без него не стана“). Човек е получил Благословията от Бог, това е неговата Свобода. И трябва тази Благословия да я даде на всичко на Земята, това е неговата отговорност, в това отношение Човек е Земеделец. Човек Благославя всичко на Майката Земята и връща отбратно Благословията на Бащата Бог. Това Взаимодействие и чисто Творчество е самото действие, самото Създаване, самото Сътворение и Развитие (пояснение на думата: разВитието се случава по спирала, затова и Вия, затова и ДНК-то вие).

Излишно е да казваме, че критикът е един теоретик, който сам не може да СъзДаде, но за сметка на това много обича да си разсее безплодното семе навсякъде. Всъщност цялата ни обществена система се основава сега върху даването на оценка на труда на други. Затова и положението не е задоволителни. Усилията трябва да се впрегнат в създаване, а не в оценяване на резултатите. Има кой да оценява – Бащата Бог.

Човек влага хвалбите си, така както парите си, за да получи в бъдеще дивиденти.

Колко е вярно това и колко е грешно така да се действа! Справедливостта и отговорното поведение изискват да се хвали винаги, когато е заслужено, без задни мисли.

Стилът е да забравим всички стилове.

Или казано по друг начин – да бъдем себе си и автентични.

Никога да не пишем с дълги изречения. Хората просто предполагат, какво се казва в тях, а не ги четат

Яснотата е учтивостта на твореца.

Тези, които искат да бъдат прочетени отново, никога няма да бъдат прочетени.

Отново автентичността и да не забравяме никога, че колкото пишем за другите, толкова повече пишем и за себе си. Стремежите трябва да са винаги по вътрешен, а не по външен подтиг.

Всяко оригинално сравнение или напасване на писъка на времето е банално. Най-добре да няма такива.

Можем да кажем само, че качеството, това, което идва от дълбочината на душата, е вечно и независимо от времето и пространството. Така както и душата ни е независима от тях и се ориентира според вечността и цялостта. Но самото проявление на вечността и цялостта е винаги тук и сега, в мига и в нищото.

Да мислим означава да търсим просеки в гората.

Колко често се намираме с мислите си в тъмната гора. И колко рядко се сещаме да погледнем нагоре към Господа, към Светлината на Слънцето. И колко е прекрасно чувството на озарение и въздигане. Важно е да добавим, че най-вече със сърцето си можем да мислим и живеем пълноценно.

Малкият Човек ме интересува повече от човещината в Обществото.

Търсейки човещината в хората, ние търсим уеднаквяване и закономерности, създаваме структури, отнемаме живота. Хора сме, когато се отнасяме добре към всеки един Човек и възхваляваме всяка една малка постъпка. Постъпка идва от по стъпките. Трябва да внимаваме с тази дума и да си избираме добре стъпките, по които ходим. Най-добре е да следваме шепота на вдъхновевеното от Бога сърце и собствения си път.

И можем да завършим с универсалната мисъл за пътя и щастието по него:

Щастието е в търсенето му.

Всъщност, може да се каже че се отнасят и въобще за творческата дейност. Цитатите идва от дневника му, Журнал, който той води цели 23 години. Обявен е за една от стоте най-добри книги на 20 век от Льо Монд. Силно френско пристрастно, разбира се, което обаче не означава, че произведението не си заслужава. По-безпристрастна класация на големите книги на всички времена идва от Норвегия.

Журналът, както и някои други произведения от френски автори, можете да прочетете в оригинал от тук.

Ако се интересувате от цитати, то можете да погледнете ВикиЦитат, но имайте предвид, че всеки си има собствената истина и сляпото следване на авторитети често не води до желаното положително развитие. Световните религии, които често са основани на положителна основа, носят още по-често негативни последствия за обществото именно заради това.

Снимката е взета от Википедия.

Подобни творби


This entry was posted in За Разума and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.