Пътуваме заедно

Сигурно са Ви познати снимките на онези препълнени индийски влакове или африкански камиони. Или просто живеете в София и знаете за какво става дума в препълнения градски транспорт. Може да е пълно, но поне е екологично. Транспортът в развитите страни е не само един от основните замърсители на околната среда, но е и доста скъп. Въпреки това, София и България не правят изключение, ако застанем на някоя оживена улица или магистрала, ще видим, че в повечето коли има само един човек, рядко двама. И почти никога превозните средства не са пълни. Егоизъм, удобство? Да. Но и слабо плануване. Доста повече е възможно.

Затова не беше и никак учудващо, че в страна като Германия се появиха доста възможности за пътуване заедно с кола и споделяне на разходите. Примери са mitfahrzentrale и mitfahrgelegenheit. И тъй като милиони хора пътуват всеки ден до работното си място или поне в понеделник наотиване и петък обратно, то не закъсняха и предложения за тях: mitpendler/ и pendlernetz. Скъпите билети за влак и монопола си оказаха влиянието и се появиха подобни орферти и за влакови пътувания, като ticket-mitfahrer например.

По-екзотично е положението при летенето. Там има също няколко предложения: mitflugzentrale, eddh и mitfliegen. И докато при другите бързината и цената са на първо място, то тук основното е удобството и удоволствието, особено когато става дума за частни самолетчета. Цените са доста високи. Точно наобратно е при пътуването с товарни кораби. Често то е доста евтино, но неудобно и свързано с доста трудности и формалности. Но пък е автентично изживяване и показва истините за моряшката професия. Почти всяко бюро за туризъм предлага в днешно време такива пътувания. По-луксозния и още по-индивидуален начин е на яхти и с платноходки.

Любопитен е и порталът raumobil, който обединява различни възможности и предлага дори места за паркиране и транспорт на стоки и пратки.

Неприятно впечатление прави единственото, че това са усилия на единични хора, които го правят със стремеж развиване на бизнес и печалба. Тоест, предлагат нещо за обществото, нещо което помага за заедността, но не по обща инициатива. Все пак и това си е напредък, но с по-малка крачка. Личният предприемачески Дух трябва да се цени. Стремежът да сме от полза за другите – също. Надявам се скоро такива възможности да се появят и в България, но този път на основата на граждански инициативи, а не частни предприемачества.

Подобни творби


This entry was posted in За Ежедневието and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.