Солидарно земеделие

Съкратен превод на статия от Списание Оуа – мисли различно, живей различно.

Това е една доста подобна инициатива на тази на ОМ за съвместно спестяване. 60 Души се събират и всеки дава колкото може средства и труд месечно за обработката на обща градина. Всяка сума от нула нагоре е възможна.

Основните ценности са:

  • доброволен труд и даване
  • никой не е задължен нищо, но всеки може да помага, където се чувства полезен
  • не се произвеждат продукти, за които трябва да се „произведе“ търсене
  • продуктите нямат разменна или парична стойност, за да не бъдат сравнявани с една абстракция
  • изпробват се нови механизми за създаване на стойност, не само парични

В съвместната работа обаче доста бързо се забелязват и някои трудности, които се дължат на следните фактори:

  • Свикнали сме с капитализма и сме го превърнали в част от себе си. Всичко сравняваме с парите и за всичко търсим парична стойност. Съответно се сравнява кой колко време е вложил. Някои се чувстват не много добре, че са работили повече от други, а други се чувства зле, защото са работили по-малко. Съответно отделните индивиди в групата за почват да се подлагат сами на натиск, без някой да им го оказва. Толкова сме свикнали с натиска, че не можем да отвикнем от него. Подобни трудности има и с абстракната или не дотам приятна работа – хората започват да я разглеждат като работа, а останалото време като свободно време. И отново работата дори и да е приятна се възприема като задължение, като заето време. Получава се и нещо друго неприятно – отново не достига време. Отново хората не могат да си обърнат внимание един на друг, да си дадат опит и да се научат на нещо ново.
  • Удоволствие и отговорност. Удоволствието от процеса е в основата, но земеделието е преди всичко отговорност. Да се намери точния миг за дадено действие си е изкуство. Затова е важно да се разбират добре както свободата и отговорността, така и единството между тях.
  • Зависимост от техниката. Купувайки модерна техника, ние продължаваме да подхранваме модели в обществото, които искаме да променим или които трябва да отпадна. Купувайки поредната модерна машина ние разсипваме живота на някого в третия свят, който не може да си я позволи и не е конкурентно-способен. Решението е, поне докато не започнем сами да си произвеждаме машините (справка отворената екология), да работим на ръка. Или поне купувайки уреди, които са ни в помощ, то да внимаваме за потреблението на енергия, за качеството им, за поддръжката им и накрая рециклирането им.
  • Потребителското отношение. Кой колко трябва да получи от дейността? Този който е свършил най-много работа? Този, който пръв е отишъл да вземе? Оказва се, че всеки го е страх да си вземе колкото му трябва, за да има и за другите. Съответно често се получава, че остава … (Човек все пак дава и мисли за другите по природа). Трябва да се избяга от модела на мислене „давам и получавам“. Да се стигне до мислене „давам“, като в същото време проекта може да се финансира и всички са щастливи.

Бъдеща трудност би преставлявало разширението на проекта, колкото и да е радващо. Въпросът е предимно каква е максималната големина на групата и как смислено може да се разделят задачите между различните хора.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.