Добре дошли вкъщи

Съкратен превод на статия от Списание Оуа – мисли различно, живей различно.

„Добре дошли вкъщи“ е надпис, който могат да прочетат на исландски кацащите на летището в Рейкявик. За чужденците на английски седи: „Добре дошли в Исландия“. Такиви надписи в село Риаче, намиращо се на върха на италианския ботуш, няма. Въпреки това бягащите от Африка са добре дошли. Заедно с местните те живеят в разбирателство и пъстро многообразие.

До скоро картинката в Риаче е трагична – зарязани къщи, празни дюкянчета, почти само стари хора. Нищо, че става дума за китно пристанище и плаж – Риаче Марина (Риаче пристанище) – и за средновековно селце седем километра навътре в сушата – Риаче Сюпериоре (Горно Риаче). Училището е било пред затваряне, заради липса на деца. Дори и едно кафе не е имало в селото. Риаче се намира в Калабрия, провинция, в която безработицата е три пъти по-висока, а доходите два пъти по-ниски в сравнение с останалите провинции в Италия. За това не е чудно, че и Риаче опустява.

Днес обаче е друго – училището е пълно с деца, а от новата таверна се чува глъчка. На табелата на селото пише: „Село на пристигането“. За първи път от десетки години повече хора се заселват в Риаче, отколкото го напускат. Но какво се беше променило? Всичко започва преди 12 години, когато силна буря изхвърля на брега една лодка с 300 бежанци-кюрди. За тях Риаче не е цел, а само междинна точка от пътуването им. Не така обаче вижда нещата тогавашния учител и днешен кмет Доменико Лукано. Там, където повечето хора биха видели големи неприятности с нелегалната имиграция, той вижда възможности за оживяване на селото, запълване на празнината, създаване на пъстра общност.

В най-южната част на Мецоджорното (така презрително бива наричан бедния италиански юг), където Тунис е по-близо от Торино, всъщност няма липса на хора, които искат да живеят там. Ако за местните бедността е причина да бягат, то за имигрантите добрия живот в Европа е причина да останат. През 1999 Доменика създава заедно с приятели дружеството Citta Futura (чита футура, град на бъдещето). Благодарение на устойчивата банка в Италия – Banca Etica, която им отпуска заем, успяват да закупят няколко празни къщи. Предоставят ги за домове и работилнички на новодошлите. А те получават правото срещу 400 евро заплащане на месец да се обучат в занаят. Имигрантите се задължават да научат италиански и да участват във възраждането на селото. Всичко се получава и от благодарност местните избират Доменико за кмет. Междувременно в Риаче живеят хора от Етиопия, Еритрея, Сомалия, Сърбия, Палестина, Афганистан, Ливан, Ирак и др. Едно време селото е обитавано от 3000 души, но населението му намалява под 1500. След приемането на имигранти започва да расте и вече е над 2000, от които около 250 са имигранти. Както се вижда, новодошлите повличат със себе си и любопитни италианци или връщат част от напусналите го жители.

Фотографът Джована дел Сарто публикува книгата Oltre la Patria/Beyond Homelands, Отвъд Дома, в която документира процесите в селото. Обобщително тя казва: „Жителите се радват на съживяването на селото. Местните старци се радват на обществото на младите чужденци.“

Чрез новите жители се съживява не само селото, но и традиционните занаяти. Освен това вече съществува и хранителна кооперация – Il borgo e il cielo (Селото и небето), които произвеждат регионални био стоки. Друга кооперация пък се занимава с извозването на боклука, традиционен италиански проблем. Това става с прости средства – с две магарета. Животните не се експлоатират, а боклуците се изхвърлят и преработват разделно. Селото вече може да се похвали и с филм за историята на съживяването си и фестивал на културите. Именно този холивудски филм прави Риаче известно. Междувременно Доменико е номиниран за един от най-добрите кметове в света и дори е предложен за нобеловата награда за мир. По-важни са обаче местните процеси, които са се задвижили. Няколко от околните села започват подобни проекти. А регионалното правителство в Калабрия дори приема нови закони за опростяване на приемането на чужденци.

Всичко звучи като приказка. Ами, да се запитаме, няма ли и трудности, омраза към новодошлите? Не. Единствено калабрийската мафия, Ндрангетата, има много против възраждането на селото и измъкването му от лапите й. И както винаги не седи да гледа бездейно. Малко преди изборите е стреляно за сплашване по вратата на дружеството на Доменико, а по-късно са отровени и кучетата му. Доменико знае каква би била следващата стъпка на мафията, но не се предава. Дори напротив, отново е избран за кмет, а местни хора на изкуството окрасяват селото в пъстри цветове в чест на жертвите на организираната престъпност. Могат да се видят надписи като „Ние оцветяваме ръцете си срещу мафията“. А до тях отпечатъците на ръцете на Доменико и много други. Риаче прави светът по-малък и по-добър. И щом там е възможно, то защо да не е възможно и в много български селца?

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.