Лекуващата същност

Съкратен превод на статия от Списание Оуа – мисли различно, живей различно. Статията е написана от Бруно Фонарбург.

Вместо да събираме големи количества лечебни растения и да ги сушим, то има по-лесни и щадящи природата методи да извлечем лекуващата същност на растението.

Лечението чрез растения и най-старата медицина на човечеството. Изпробването на растенията в продължение на хилядолетия и наблюденията на природата и най-вече на това как се лекуват животните са довели до днешните познания. Пчелите например, събират напролет изтичащата от пъпките на тополата смола. Използват я за природен антибиотик срещу вируси и бактерии. За лечебното действие често се заключава от външния вид на растението. Това е особено силно застъпено в антропософската медицина. Медуницата, например, има листа, които приличат по форма на човешките бели дробове и затова още от древността се ползва за лечение на белодробни болести. Дълбоките корени на глухарчето пък са символ на желанието му за живот. А жълтите цветове са израз на оптимизъм и радост от живота.

Едва през 16 век Парацелз започва да изследва как различните вещества, съдържащи се в растенията, дават импулси за здравето на хората. Така например се оказва, че медуницата съдържа секрето-отделящи вещества, които наистина помагат за лечението на белите дробове. Глухарчето пък съдържа вещества, които засилват апетита, оживяват организма, закрепват силите и пречистват кръвта. Както се вижда, древните методи точно отговарят на истината. За съжаление в последните векове химията и фармацията се развиват толкова силно на основата само на отделните вещества, съдържащи се в растенията, че човечеството почти напълно забравя за фитотерапията и другите видове лечение с растения. Съответно забравяме и за цялостното лечение. Хубаво е, че през последните години, с навлизане на билко- и природолечението, старите традиции отново се възраждат. Все пак растенията са живи същества и не трябва да забравяме, че това, което те ни дават в цялост е значително по-силно от техните отделни съставни вещества. Но как целите растения могат да се използват най-добре?

През 30-те години на 20 век физикът Фритц-Алберт Поп открива, че клетките на живите организми общуват чрез слаби светлинни частици, които той нарича Биофотони. Не самите клетки в растението са тези, които са същността му, а техните светлинни или електро-магнитни вълни и полета (трептения). Това отговаря и напълно на Духовните възгледи за Света като съществуващ единствено и само на Божествената Любов и Светлина. В днешно време живата сила на растенията и съответното тяхното качество за човека, се определя с уреди, които измерват биофотоните им. Колкото повече Светлина (светлинни кванти) задържа или съдържа едно растение, толкова по-лечебно и хранително е то. Не случайно и Учителят Петър Дънов препоръчва след изсушаването на билките да ги поставим в стъклен съд на слънце, за да приемат още от него. Новите-стари методи на лечение отчитат внимателно енергийните, живителни сили на растенията.

Ясно е, че за лечението с билки е важна тяхната „Светлина“. В същото време е важно да не берем повече от тях, отколкото ни трябват. Бруно Фонарбург ни дава чрез Тритурацията един метод как това да стане. Процесът за добиване на лекарството от растението се състои от четири стъпки. Първата се извършва още на мястото на откъсването. Малко количество от растението се смесва в порцеланов съд с десет пъти повече лактоза и се стрива с кръгови движения в продължение на час. Този процес се нарича катализиращо трептение. Методът е познат от хомеопатията за извличане на ку-потенцията (енергийните качества се извличат и тяхната информация и енергийна сила се запазва, независимо от безкрайно малкото количество от растението). Всъщност става предаване на Биофотони, Енергия, Живителна сила, Светлина от растението на лактозата. Защо точно лактоза? Заради захарните кристали. Те поемат лесно тази енергия. Методът е лесен и може да се приложи от всеки, който вложи Любов и време. И още нещо много важно, което знаем и от Учителят Дънов – брането на билката трябва да стане сутрин преди изгрев Слънце в ясен, безоблачен ден. Стриването се прави съответно не само на място, но и на Слънце. И тъй като и влиянието на човека и на околната среда има значение, то е важно мястото да е чисто, както и Човекът, който извършва процеса, да е чист. За този процес използваме и думата „динамизиране“. Резултатът от него е така наречената Д1-Тритурация. Буквата Д идва от десет и числото десет и от разреждането според хомеопатията в отношение 1:10.

Следващата, втора стъпка, е и следващото разреждане 1:10. Този път на Д1 сместа отново с лактоза. Отново стриваме един част. Така се получава Д2-тритурацията. Тоест, ако сме взели един грам от растението, то сега получаваме 100 грама. В третата стъпка идва и ролята на водата. Този път разреждаме Д2-сместа 1:10 с вода. Знаем и за качествата на водата чрез структурата си (подредбата на молекулите) да помни. Важно е водата да е чиста изворна, по възможност слънчева. Можем да използваме методите на Масару Емото за съживяване или допълнително оживяване на водата, като например поставянето й в стъклена бутилка с надпис Благодарност и Любов. След смесването на водата и д2-тритурацията в стъклен буркан идва и процесът на витализация – обръщаме бавно и внимателно буркана 10 пъти. Така получаваме Д3-разтвор.

Последната, четвърта стъпка, е смесването 1:10 на Д3-разтвора с 25% чист етанолов спирт. Този път раздрусваме сместа 10 пъти силно и получаваме над 10 литра Д4-разтвор. Последното, което остава да направи е да прецедим разтвора през стерилна марля и да го затворим добре в шишенца. Така получения разтвор има същото лечебно въздействие, както и растението. Първите две стъпки можем да наречем събуждане на потенциала на растението, а последните две – задвижването му и освобождаването му. Заслугата за този метод е на Д-р Герхард Мадаус.

Докато приготвяме разтвора, можем да приготвим и нещо друго (вижте картинката), което влияе положително на психиката ни по време и след процеса. В жива, витализирана изворна вода, 100 мл, поставяме цветове от растението и оставяме съда на слънце минимум един час. Най-добре ако водата е от планински извор. Важно е да не докосваме цветчетата с пръсти, за да не им предадем от нашето биополе. Затова използваме дървени или кристални пръчици. Цветчетата трябва напълно да са потопени във водата. Този вид приготвяне на лекарства са ни познати от Д-р Едуард Бах, който твърди, че повечето, ако не и всички, болести, произлизат от вътрешната ни дисхармония и чувствена неуравновесеност. Това приготвяне на лекарства позволява на природните лекуващи същности на растението да достигнат до Душата ни.

В обобщение – първият метод задейства живителните ни сили и спомага за органичното ни единство и цялост. Вторият пък влияе върху оживяването на психиката ни. Съчетанието на двата метода се нарича Трифлорис. Повече можете да научите от страницата на Бруно Фонарберг. Разтворите могат да се купят от Хербамед. Прекрасно е, че имаме прости методи, с които сами можем да произвеждаме лекарствата си.

Подобни творби


This entry was posted in За Природата, За Тялото and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.