Реч на Керстин Гребек при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Керстин Гребек при получаване на Награда за цялостен житейски принос от името на Квина тил Квина, 9.12.2002г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Г-н говорител, скъпи приятели,

За мен е огромна радост и чест да приема тази награда от името на Квина тил Квина.

За нас тази награда е признание за нашата дейност и потвърждение на това, че участието на жените в мирния процес е необходимо, за да бъде мирът дълготраен и стабилен. Тя е и потвърждение, че методите ни на работа, на съструдничество с местни женски организации, са важна част от изграждането на мира.

Квина тил Квина е не само организация, фокусираща се върху особените нужди на жените, но и организация, която желае да проведе и оповести резултатите от изследвания за състоянието на жените в конфликтни региони. Тези изследвания могат да ни помогнат да разберем по-добре какви са възможностите на местното население само да промени бъдещето си към по-добро.

При подписването на мирно споразумение двете враждуващи страни всъщност просто се съгласяват да прекратят огъня (т.е. според мен в по-голямата си част тези споразумения не означават край, а начало на нещо). Понякога тези споразумения, като например Дейстънското споразумение за Босна и Херцеговина, съдържат насоки за това как хората ще живеят заедно в бъдеще. Но тези насоки никога не са дадени въз основа на гледната точка на местното население. А когато се планира бъдещето, жените винаги биват пренебрегвани.

Времето за писане на красиви речи и високопарни прокламации свърши. Ние, световната общност, имаме всички необходими инструменти: договор на ООН, Декларация на ООН за човешките права – с пояснението, дадено през 1993г., че жените също са човешки същества, Международен съд, и множество други международни закони и препоръки, които ни казват как да живеем заедно като добри съседи, които не желаят да решават всичките си проблеми с оръжие. Стига да имаме желание, имаме и нужните ресурси.

Тези инструменти заедно с опита на местното население и желанието им да водят достоен живот, са силите, които могат да освободят днешния свят от оковите на страха и алчността, които ни карат да разработваме все по-сложни оръжия вместо да работим за общото добро.

Според тълковния речник „livelihood”* означава не само поминък, но и начин на живот. И ако всички желаем чрез живота си по някакъв начин да повлияем на световния ред, то според нас е важно какво и как ще направи всеки един от нас за желаната промяна.

„НИКОЙ не ни попита,” пишеше на един от плакатите по време на празненствата по повод осми март през 1994г. в Белград. Никой не ни попита дали искаме тази война.

Основната причина за създаването на Квина тил Квина бе точно тази: да попитаме жените. Да ги попитаме как желаят да живеят живота си, от какво се нуждаят, за да участват активно в изграждането на своето собствено бъдеще и бъдещето на семействата си.

Нуждите на хората са различни в зависимост от това къде живеят и какви възможности имат. Въпросът, който трябва да бъде зададен е: кое е най-голямото препятствие пред жените на това място в този момент? Силните жени, успели вече да създадат собствени организации в районите, където работим, имат отговори на тези въпроси:

Ако нямаш място, където да се срещаш с други хора и нямаш възможност да споделяш с тях опита си и да разбереш, че не си сам, тогава няма как да се развиваш.

Ако не ти позволяват да осъзнаеш, че не ти си странен, а ситуацията, в която си изпаднал не е нормална, тогава няма как да излекуваш душата си.

Ако нямаш достъп до здравеопазване, не можеш активно да участваш във възстановяването на собствената си страна.

Ако нямаш достъп до образование, което ще ти даде по-голям шанс да си намериш добре платена работа (образованието включва всичко – от това да се научиш да чееш и пишеш до това да се научиш да работиш с компютър), тогава нямаш възможност да избираш собствения си път.

Ако не можеш да изкарваш собствената си прехрана, е трудно да вземеш решение да напуснеш семейството си, в което си жертва на насилие.

Жените, които работят в сферата на здравеопазването, образованието, домашното насилие и лечението на психологически травми, познават причините за тези проблеми. Затова техният глас трябва да се чува при вземането на решения. За да постигнем това, е необходимо да съберем данни и информация, да се стремим да повлияем на законодателите и да позволим на повече жени да влязат в политиката. Често именно женските организации обръщат първи внимание на проблеми, които до момента са били табу. Те привличат обществения интерес, предизвикват дебат и изискват промени. Това са жените, които ТРЯБВА да имат място на масата за преговори и да играят роля във възстановяването на своята страна. Как иначе може да бъде използвано и разпространявано знанието, което те имат? За възраждащите се общества би било огромна загуба, ако тези жени не участват в процеса на възстановяване още от самото начало.

Женските организации, действащи в райони, където се възстановяват разрушени къщи, забелязват селищата, където са останали да живеят само деца и жени и правят така, че и те да получат своя дял от помощите. Без тях тези региони биват забравени. Жени, които се срещат отвъд държавните граници, за да говорят за общото си бъдеще, изискват от ООН да включи жените в миротворческия процес. Активните жени се нуждаят от цялата помощ, която можем да им дадем – но преди всичко се нуждаят от това гласовете им да бъдат чути. Както в собствената им страна, така и от международната общност.

Особено радостни сме от получаването на тази награда, заради многобройните спонтанни реакции, които получихме от партньорите си на Балканите, Близкия изток и Грузия; реакции, които ни показват, че те също се чувстват като получатели на това високо признание:

Център за защита на жени и деца, Прищина:

Срещнахме се с Квина тил Квина през 1994г., когато те тъкмо стартираха международната си дейност. Тази първа година на съвместна работа беше изключително важна за нас, жените в Косово, занимаващи се с изграждане на мир и документиране на случаите на насилие. И вие се съгласихте да станете наш глас пред света и да разкриете пред всички огромните нарушения на човешките права. През годините преди да се срещнем свободата ни да разпространяваме информация бе ограничена, не можехме да комуникираме с останалия свят и дори нямахме достъп до интернет. Вие, Квина тил Квина, се превърнахте в наш глас, наш Посланик на Мира и Надеждата за бъдещето.

Йерусалим Линк, Йерусалим:

Жените от Палестина и Израел рядко имат възможност да получат идеологическа, политическа и финансова помощ от женска организация, чиито принципи и визия са толкова близки до нашите собствени. И докато се борим да изградим обща визия за установяването на мир в региона, признаваме, че тази борба щеше да е много по-трудна без солидарността и топлата прегръдка на Квина тил Квина.

Зена Зенама, Сараево:

Участието в проектите на Квина тил Квина ни осигури едно пространство, в което за първи път се почувствахме сигурни и в безопасност и получихме възможност да споделим с вас своите лични виждания за бъдещето, което желаем.

Дори и тук в Швеция много от хората, на които сме помогнали и които сме подкрепили, изразиха подобни чувства на солидарност с нашата организация. Тази награда е и на всички наши партньори. Сега Квина тил Квина е част от едно силно движение.

Надявам се, че ще успеем да отговорим на всички високи очаквания, с които е свързано получаването на Наградата за цялостен житейски принос.

Благодаря ви!

*Част от английското название на наградата Right livelihood award (бел.пр.)

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.