Белоградчишки скали

Белоградчишките скали са едно от местата, описани в книгата „Беловит“, която ви отвежда на едно приключени из най-известните природни и исторически забележителности в България в търсене на една отдавна забравена легенда за славянския бог на светлината и доброто.

Белоградчишките скали са едно от най-красивите и изпълнени с легенди места в България. Тук бих искала да ви споделя само една малка част от многобройните предания, които се носят за историите дали наименованията на някои от скалите.

Една от най-известните легенди разказва за монахинята Витиния. Според някои предания тя била толкова красива, че родителите й решили да я затворят в манастир против волята й, уж за да не й се случи нещо лошо. Но тя била вече влюбена в млад овчар на име Лука, който като разбрал какво е станало, постъпил в мъжкия манастир, който бил наблизо. И в тъмните вечери тя дочувала песента на кавала, на който свирел. Срещали се тайно и от тяхната любов се родило дете. Когато разбрали за това, монахините решили да изгонят Витиния от манастира. Била бурна нощ, паднал неочакван гръм и всички се вкаменили – останали скалите наречени Монасите, Конникът и Мадоната.

Тази легенда има различни вариации и в някои от тях монахинята се нарича Валентина, а монахът е заменен от млад римлянин на име Антонио. Друго предание отново за същата скала пък разказва как монахинята се влюбва в зографа Скалин. Той също е запленен от красотата на очите й. Дотолкова, че решава да ги нарисува на мястото на очите на Богородица. Вследствие на това монахинята ослепява. Другите монахини разбират какво се е случило и искат да я накажат, а Скалин се опитва да й помогне и в този миг всички се вкаменяват.

Предание за една друга скала разказва за магьосницата Бела, която страдала силно заради загубата на любимия си Миджур. Болката й била толкова силна, че тя накарала своето куче, което имало способността да вкаменява всичко, до което се докосне, да превърне и нея в камък.

Преданието за Разбойника пък разказва за един зъл човек, който бил убил много хора. Вече остарял и самотен, той живеел край една чешма с отровна вода. Един ден покрай нея случайно минавал човек и разбойникът го убил. Но понеже този човек бил още по-зъл от разбойника и бил направил много по-лоши неща, станало чудо – от чешмата потекла лековита вода и грехът на разбойника бил простен.

Съществува и предание за тракийската богиня Бендида. Според него млада жена пожертвала живота си и се вкаменила, защото богинята й казала, че това е единственият начин нейният народ да бъде спасен.

За друга скала – Ученичката – също има различни легенди. Според може би най-подробната от тях, тя се казвала Латинка и била влюбена в млад момък на име Милотин. Един дервиш – Абдията – също харесвал момичето, но понеже бил много грозен, тя не искала и да го погледне. Тогава той обвинил Милотин в заговор и момчето било затворено. Абдията причакал Латинка на мястото, където тя обикновено се срещала с любимия си, и я нападнал. Тя обаче успяла да избяга и се опитала да се скрие в една пещера. Оттам обаче изскочила мечка и момичето толкова се изплашило, че пожелало да се превърне в скала и така и станало.

Пак за Ученичката друго предание говори, че момичето било влюбено в младеж, който обаче не я обичал. Тя не могла да понесе това и сложила край на живота си, като скочила от скалата. Трета легенда разказва пък, че любовта на момичето била споделена, но хората не я одобрявали и непрекъснато се опитвали да разделят младите. Като не получили разбиране и не успели да намерят друг изход, те предпочели да скочат от скалата, за да бъдат заедно в отвъдния свят. И накрая последната история разказва, че една вечер момичето закъсняло след училище и решило да мине напряко. Поради бурята обаче един камък паднал и го затиснал.

Освен с многобройните предания, Белоградчишките скали впечатляват и с природната си красота. Особено красиви са те при залез, когато лъчите на слънцето ги оцветяват в най-различни нюанси, а червеният им цвят изпъква на фона на зелената гора в подножието им. Не по-малко интересна е и крепостта. Три крепостни стени са защитавали мястото от нападатели, като всяка следваща е изграждана все по-високо и навътре сред скалите, правейки ги наистина непристъпни.

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.